Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не — отвърна Джулиън. — Тя ненавижда Клейва, ненавижда ловците на сенки. Ще се бои да отиде в Идрис. Мислех си, че ако мястото бъде застрашено, това би могло да я накара да излезе от скривалището си.

Виждаше, че Ема се чуди защо не споменава, че беше срещнал Анабел в Корнуол; самият той също се чудеше мъничко, ала инстинктът му нашепваше да го запази в тайна още мъничко.

— Предлагаш да изгорим имението Блекторн? — Веждите на Тай бяха подскочили почти до косата му.

— Интересно — промърмори Магнус, — няма да бъдете първите, на които е хрумнала тази идея.

— Тай, опитай се да не звучи толкова възторжено — подхвърли Ливи.

— Намирам пироманията за много интересна — каза Тай.

— Според мен трябва да изгориш няколко сгради, преди да можеш да се смяташ за истински маниак на тема палежи — отбеляза Ема. — Според мен, преди това си просто ентусиаст.

— Според мен запалването на толкова голям огън в Идрис ще привлече внимание, от което не се нуждаем — каза Марк.

— Според мен нямаме кой знае какъв избор — рече Джулиън.

— А според мен трябва да хапнем нещо — побърза да се намеси Ливи, поглаждайки корема си. — Умирам от глад.

— Можем да обсъдим онова, което знаем, особено за Анабел и Черната книга — предложи Тай. — Да обобщим цялата информация, с която разполагаме.

Магнус хвърли бърз поглед на Алек.

— След като се нахраним, трябва да изпратим децата в Идрис. Даяна вече е там, готова да отвори Портал, и не искам да я карам да чака твърде дълго.

Мило беше от негова страна, помисли си Джулиън, да го направи да изглежда така, сякаш изпращането на децата в Аликанте бе услуга, която Магнус правеше на Даяна, а не предпазна мярка, за да ги защитят. Тави заподскача към трапезарията до Рафи и Макс и Джулиън усети как го жегва болка, когато си даде сметка колко много бе липсвало на малкия му брат да има приятели на своята възраст, дори и сам да не си беше давал сметка.

— Джулс?

Сведе поглед надолу и видя, че Дру вървеше до него. Лицето й беше бледо на магическата светлина в коридора.

— Да? — Потисна желанието да я погали по бузата или да я подръпне за плитките — това бе престанало да й харесва, още когато стана на десет години.

— Не искам да ходя в Аликанте. Искам да остана тук с вас.

— Дру…

Тя присви рамене.

— Ти беше по-малък от мен по време на Тъмната война. Аз съм на тринайсет години. Можеш да изпратиш малките на безопасно място, но не и мен. Аз съм Блекторн, също като вас.

— И също като Тави.

— Той е на седем. — Дру си пое накъсано дъх. — Караш ме да се чувствам така, сякаш не съм част от това семейство.

Джулиън се закова на място. Дру спря до него и двамата загледаха как останалите влизат в трапезарията. Джулиън чу как Бриджет взе да ги хока — от часове ги чакала да дойдат да вечерят, макар че очевидно и през ум не й беше минало да дойде да им каже.

— Дру. Наистина ли искаш да останеш?

Тя кимна.

— Наистина.

— Тогава това е всичко, което трябваше да кажеш. Можеш да останеш с нас.

Тя се хвърли в обятията му. Дру не беше по прегръдките и за миг Джулиън бе прекалено изненадан, за да помръдне; а после обви ръце около сестра си, залян от вълна от спомени: бебето Дру, спящо в прегръдките му, Дру, правеща първите си несигурни стъпи, Дру, която се смее, докато Ема я държи над водата на брега, измокрила едва-едва пръстчетата на краката си.

— Ти си сърцето на това семейство, момиченцето ми — каза той с гласа, запазен единствено за братята и сестрите му. — Кълна ти се. Ти си нашето сърце.

Бриджет беше сложила на масата, без особен ред, студено пиле, хляб, сирене, зеленчуци и бананов пай. Кийрън ровичкаше из зеленчуците си, докато останалите говореха един през друг за онова, което знаеха.

Ема седеше до Джулиън. От време на време раменете им се докосваха, или пък ръцете, когато посегнеха едновременно към нещо. Всяко докосване изпращаше порой от искри през тялото му, като малък взрив на фойерверки.

Облегнал лакти на масата, Тай оглави обсъждането, обяснявайки как той, Кит и Ливи бяха открили кристала алития и спомените, заключени в него.

— Преди двеста години Малкълм и Анабел проникнали в Корнуолския институт — обясни, а изящните му ръце разсипаха въздуха, докато говореше. Нещо у него изглеждаше различно, помисли си Джулиън, макар че как би могъл да се промени само за няколко дни? — Откраднали Черната книга, ала били заловени.

— Знаем ли защо им е била? — попита Кристина. — Не виждам как черната магия би могла да ми помогне с нещо.