Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Даяна — каза Гуин с дълбокия си глас и протегна ръка, ала Даяна поклати глава.

— Недей. Иначе никога няма да успея да довърша. — Очите й блестяха от неизплакани сълзи. — Увих се в останките от дрехите си. Виках името на сестра си. Ала тя беше мъртва. Умряла бе, докато Катарина се грижеше за нея. Тогава рухнах окончателно. Изгубила бях всичко. Животът ми беше съсипан. Така си мислех. — По бузата й се стече сълза. — Катарина ме излекува, физически и душевно. Останах в онази къщичка заедно с нея в продължение на седмици. Тя разговаряше с мен. Подари ми думи, които никога не бях имала. За първи път. Когато за първи път чух думата „трансджендър", се разплаках. Не си бях давала сметка колко много можеш да отнемеш от някого, просто като го лишиш от думите, нужни му, за да се опише. Откъде би могъл да знаеш, че съществуват и други като теб, когато никога не си имал име, с което да се наречеш? Сигурна съм, че е имало и други ловци на сенки като мен, че несъмнено са съществували в миналото, съществуват и сега. Само че няма как да ги издиря, а би било опасно да разпитвам.

Нотка на гняв срещу тази отколешна несправедливост изостри гласа на Даяна.

— А после Катарина ми каза за смяната на пола. Че бих могла да живея като себе си, по начина, по който аз се нуждаех, и да бъда приемана като онази, която съм в действителност. Веднага разбрах, че именно това искам. Отидох с Катарина в Банкок. Ала не като Дейвид. Отидох като Даяна. И не отидох като ловец на сенки. Живях с Катарина в един малък апартамент. Казах на родителите ми за смъртта на Ария и че сега съм Даяна; те ми отговориха, че са съобщили на Клейва, че Дейвид е този, който е загинал. Че ме обичат и разбират, ала сега трябва да живея в света на мунданите, защото посещавах мундански лекари, а това е нарушение на закона. Твърде късно бе да ги спра — Клейвът вече бе научил, че Дейвид е загинал на онзи остров, биейки се с призраци. Те дадоха на Дейвид смъртта на сестра ми, достойна, доблестна смърт. Ще ми се да не го бяха направили, но ако искаха да носят траур за момчето, което си беше отишло, дори ако то никога не бе съществувало, не можех да ги лиша от това. Катарина от години работеше като сестра. Познаваше мунданската медицина. Заведе ме в една клиника в Банкок, където срещнах други като мен. Вече не бях сама. Останах там в продължение на три години. Нямах никакво намерение отново да бъда ловец на сенки. Онова, което бях спечелила, бе твърде ценно. Не можех да рискувам да ме разкрият, да изобличат тайните ми, отново да ме наричат с мъжко име, да ми откажат да бъда онази, която съм. През годините, Катарина ме преведе през мунданската медицинска процедура, която ми даде тялото, в което се чувствах удобно. Скри необичайните резултати от тестовете ми от лекарите, та нефилимската ми кръв да не ги озадачи.

— Мунданска медицина — повтори Гуин. — За нефилимите е забранено, нали? Да прибягват до мундански лечения? Защо Катарина не е използвала магия, за да ти помогне?

Даяна поклати глава.

— Не бих го искала. Една магия винаги може да бъде развалена от друга. Няма да допусна истината за тази, която съм, да бъде нещо, което би могло да се стопи от някое случайно заклинание или от това, че съм преминала през погрешната магическа врата. Моето тяло е моето тяло — тялото, в което израснах като момиче и се превърнах в жена, така, както става с всички жени.

Гуин кимна, макар Даяна да не знаеше дали наистина разбира.

— Значи, от това се страхуваш — бе всичко, което каза.

— Не се страхувам заради себе си. Боя се за децата. Докато съм тяхна учителка, имам чувството, че мога да ги защитя по някакъв начин. Ако Клейвът научи какво съм направила, че съм се обърнала към мундански лекари, ще ме изпратят в затвора под Града на тишината. Или във Василиас, ако решат да проявят снизхождение.

— Ами родителите ти? — Лицето на Гуин беше непроницаемо. На Даяна й се щеше да й даде някакъв знак. Беше ли ядосан? Дали щеше да й се подиграва? От спокойствието му пулсът й се учести. — Те идваха ли при теб? Несъмнено са ти липсвали.

— Боях се да не ги издам пред Клейва. — Гласът на Даяна й изневери. — Всеки път, когато споменеха тайно пътуване до Банкок, ги карах да го отложат. А после дойде новината, че са загинали, убити в демонско нападение. Катарина бе тази, която ми го съобщи. Цяла нощ ридах. Не можех да кажа на мунданските си приятели за смъртта на родителите си, тъй като те нямаше да разберат защо не се прибирам у дома за погребението. А после дойде вестта за Войната на смъртните. И аз си дадох сметка, че все още съм ловец на сенки. Не можех да допусна Идрис да е в опасност, без да се опитам да го защитя. Завърнах се в Аликанте. Казах на Съвета, че съм дъщерята на Аарон и Лиса Рейбърн. Защото това бе истината. Те знаеха, че семейство Рейбърн са имали син и дъщеря и че синът бе загинал; казах, че името ми е Даяна. В хаоса на войната никой не ми зададе повече въпроси. Хвърлих се в битка като Даяна. Бих се като себе си, с меч в ръката и ангелска кръв във вените. И разбрах, че никога не бих могла отново да заживея като мундан. Сред мунданските си приятели бях принудена да крия съществуването на ловците на сенки. Сред ловците на сенки трябваше да крия това, че бях използвала мунданска медицина. Знаех, че и в двата случая ще трябва да крия част от себе си. Избрах да бъда ловец на сенки.