Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Кой друг знае за това? Освен Катарина?

— Малкълм знаеше. Трябва да вземам лекарство, за да поддържам баланса на хормоните в тялото си — обикновено го получавам от Катарина, ала веднъж тя не можа да го направи и Малкълм трябваше да го приготви. Оттогава знаеше. Никога не е злоупотребил с тази информация, ала нито за миг не забравих, че я притежава. Че може да ме нарани.

— Да те нарани — промълви Гуин. Лицето му беше истинска маска. Даяна чуваше ударите на сърцето в ушите си. Сякаш бе дошла при Гуин, понесла сърцето си в шепи, наранено и кървящо, и сега чакаше той да извади ножовете.

— През целия си живот се мъчех да открия място, където да бъда себе си и все още го търся — каза. — Ето защо криех неща от хората, които обичах. Скрих го и от теб. Ала никога не съм изричала лъжа за себе си.

Онова, което Гуин стори тогава, я изненада. Стана от леглото, пристъпи напред и коленичи пред нея. Направи го изящно, така, както един щитоносец би коленичил пред своя господар или един рицар — пред своята дама. Имаше нещо древно в жеста му, нещо, което стигаше до сърцето и душата на феите.

— Бях прав — заяви той. — Когато те видях на стълбите на Института и зърнах огъня в очите ти, разбрах, че си най-храбрата жена, стъпвала на тази земя. Съжалявам само, че една толкова безстрашна душа е била наранена от невежеството и страха на другите.

— Гуин…

— Може ли да те прегърна? — попита той.

Даяна кимна. Не бе в състояние да каже нищо. Просто коленичи пред предводителя на Дивия лов и го остави да я вземе в силните си ръце, остави го да помилва косата й, мълвейки името й с онзи свой глас, който все още звучеше като тътена на гръмотевица… ала сега бе гръмотевица, която чуваш в топла, затворена къща, където всички са в безопасност.

Тави пръв усети, че Ема и Джулиън са се завърнали, когато Порталът ги остави в библиотеката заедно с Магнус. Седеше на пода, разглобявайки методично някакви стари играчки с помощта на Макс. В мига, в който Джулиън почувства пода под краката си, Тави скочи и се втурна към него, блъскайки се в брат си като излязъл от релсите влак.

— Джулс ! — възкликна и Джулиън го взе на ръце и го прегърна с всички сили, докато Тави, вкопчен в него, започна да бърбори за това какво, бе видял и правил, и ял през последните няколко дни, а Джулс разроши косата му и усети как напрежението, което дори не бе знаел, че носи в себе си, го напуска.

Кристина седеше с Рафи и му говореше тихичко на испански. Марк беше на масата заедно с Алек и за изненада на Джулиън, с Кийрън, а пред тях бяха отворени цял куп книги.

Кристина скочи на крака и изтича да прегърне Ема. Ливи нахълта в стаята, следвана по-тихичко от Тай, и Джулиън свали Тави на земята (където той остана, вкопчен в крака му) и поздрави останалата част от семейството си сред суматоха от прегръдки и възклицания.

Ема прегръщаше близнаците, гледка, от която Джулиън почувства как го жегва познатата болка. Ужасът от раздялата, от разкъсването на онова, което трябваше да бъде заедно: мечтата за семейството им, Ема — като негов партньор, децата — тяхна отговорност.

Докосване по рамото го изтръгна от мислите му. Беше Марк, който го гледаше с тревога.

— Джулс?

Естествено. Марк нямаше представа, че Джулиън знае истината за него и Ема. Изглеждаше притеснен и изпълнен с надежда, като кутре, дошло да се помоли за останките от вечерята, ала донякъде очакващо да го пропъдят от масата.

Толкова ужасно ли се държах ? зачуди се Джулиън, пронизан от чувство на вина. Марк дори не знаеше, не беше подозирал, че той обича Ема. Беше останал ужасен, когато бе научил. Марк и Ема се обичаха, ала не романтично, точно както Джулиън би искал. Почувства как сърцето му прелива от нежност към двамата за всичко, което бяха направили, за да го защитят, задето бяха готови да го оставят да ги намрази, ако това щеше да помогне.

Той придърпа Марк в ъгъла на стаята. Глъчката на посрещането продължаваше около тях, но Джулиън все пак понижи глас:

— Знам какво си направил. Знам, че никога не си излизал наистина с Ема. И съм ти благодарен. Знам, че си го сторил заради мен.

Марк изглеждаше изненадан.

— Идеята беше на Ема.

— О, вярвай ми, знам го. — Джулиън сложи ръка върху рамото на брат си. — Освен това се справи наистина добре с децата. Магнус ми каза. Благодаря ти.

Лицето на Марк грейна и от това сърцето на Джулиън още повече се сви от болка.

— Не съм… искам да кажа… те се забъркаха в толкова неприятности…