Оливер Боуден - Подземен свят

Двамата пак спореха — Иви и Джейкъб. Хенри ги наблюдаваше с противоречиви чувства. От една страна, му беше неприятно да вижда близнаците, хванали се за гушите. От друга, усещаше, че се влюбва в Иви Фрай и я искаше само за себе си. Егоистично, да. Но факт. Не можеше да го отрече. Искаше Иви Фрай само за себе си и ако тя се счепка с брат си… е, този ден щеше да настъпи по-бързо.

Междувременно сблъсъкът продължаваше.

— Старик подготвя своя ход — каза Иви. — Райската частица е някъде в Бъкингамския дворец.

— Нека си я вземе — отвърна Джейкъб.

Младият Фрай все още е самонадеян до краен предел, отбеляза мислено Хенри. В много отношения имаше право да бъде — плановете му обикновено се увенчаваха с успех. Последното му успешно начинание беше убийството на Максуел Рог. Хенри си спомни деня, когато Итън му бе дал папка с документи, пълни с имена на тамплиери. Благодарение на Джейкъб почти всички бяха обезвредени. Сериозно постижение.

И все пак Иви, обсебена от стремежа да открие Плаща, виждаше единствено разрухата, която брат ѝ сееше в града.

— Ще си патиш, задето забравяш да бързаш бавно — предупреди го тя.

— Не ми цитирай татко — разгневи се той.

— Татко не одобряваше методите ти — напомни му тя.

— Иви, татко е мъртъв…

Хенри реши, че е крайно време да се намеси.

— Стига! Току-що получих вест от шпионите си. Старик възнамерява да открадне Плаща на дворцовия бал довечера. После планира да убие държавния и църковния глава.

Това променяше коренно положението.

Иви и Джейкъб се спогледаха, осъзнали, че последният отчаян опит на Старик да отвоюва отново онова, което близнаците му бяха отнели, неволно е синхронизирал нейната мания по Плаща и неговата амбиция да упражнява власт посредством по-традиционни методи.

В погледите им се четеше неохотно примирение с действителността.

— Още веднъж в името на добрите стари времена? — повдигна вежди Джейкъб и за миг тя си спомни колко дълбоко са свързани и се натъжи, че разрушават тази връзка. Кой би предположил, че стремежът да изпълнят бащината воля ще ги раздели?

— И после приключваме — кимна му тя с натежало сърце.

— Съгласен! — каза той и добави: — Е? Какъв е планът?

Планът изискваше да използват съюзниците си Бенджамин и Мери Ан Дизраели, за да откраднат покани за бала — не какви да е, а поканите на семейство Гладстон.

Иви се залови да организира нова среща със Сингх, а на Джейкъб възложиха кражбата на поканите — задача тъкмо по вкуса и способностите му. Освен че открадна поканите от Катрин Гладстон, той отмъкна и каретата на семейство Гладстон. Предупреждаваха изрично гостите, че трябва да оставят сабите и пистолетите си пред входа на двореца, но с това затруднение щеше да се справи Фредерик Абърлайн, който обеща да внесе тайно оръжията им. Междувременно Иви се срещна с Дулийп Сингх и той ѝ съобщи, че чертежите са преместени в личния архив на кралицата в Бялата зала.

Вече знаеха къде са документите, а благодарение на Джейкъб имаха карета. Абърлайн щеше да внесе оръжията им двореца. Имаха покани.

Играта започваше.

Преди да потеглят, Иви разгледа наличните планове на двореца — източния вход, откъдето щяха да влязат; западното крило, където щеше да се проведе балът, и петте етажа с над седемстотин стаи.

Тя обаче се интересуваше само от една. От Бялата зала. Натам щеше да тръгне при първа възможност. Щеше да влезе, да открадне чертежите, да открие тайника и да намери Плаща.

С Джейкъб се настаниха в каретата на Гладстонови и поеха след върволицата карети, насочили се към двореца. Иви усещаше как във въздуха витае вълнение. Все пак след смъртта на принц Албърт кралицата отбягваше публичните изяви с риск дори да привлече вниманието на сатириците. Тази вечер обаче тя щеше да присъства на бала.

Когато наближиха главния вход, Иви веднага разбра, че появата на кралицата няма да е единственото вълнуващо събитие. Каретата им подмина господин и госпожа Глад стон, които спореха с дворцовите стражари, наконтени с шапки от меча кожа и въоръжени с пушки с байонети. Развихрени, господин и госпожа Гладстон не бяха за подценяване. Кралските гвардейци обаче не им отстъпваха и двата лагера бяха в патово положение. Иви се смъкна в седалката и слава богу, Гладстонови не я забелязаха, заети ту да заплашват, ту да молят гвардейците.

Каретата с близнаците изтрополи по паважа пред главния портал, мина между колоните и влезе в предния двор на двореца. Безупречно облечени лакеи крещяха гневно на кочияшите или отваряха вратите на каляските, та важните персони да слязат и да се изкачат по внушителното стълбище към балната зала и терасата. Увеселението вече се вихреше с пълна сила.