Энн Райс - Вещиците - Талтош

— Скъпа, не си на свидетелската скамейка — каза разтревожена Беатрис.

— Виж, Мери Джейн — намеси се и Майкъл, — ако имаш нужда от нещо подобно, ще дойда и ще го направя вместо теб. Наистина. Само ми кажи кога и ще дойда.

Двайсет и пет хиляди долара?

Мона обърна очи към Роуан. Тя се беше смръщила леко, загледана в цветята, сякаш те й говореха нещо тихо и потайно.

В това време Мери Джейн описваше доста красноречиво как се е катерила по блатните кипариси, за да разбере коя точно жица може да докосне, и то със специални ръкавици и ботуши. Може пък това момиче наистина да беше някакъв гений.

— Какви други акции притежаваш? — попита Мона.

— Какво ти пука на теб за акции, още си малка — отвърна Мери Джейн доста грубо.

— Господи, Мери Джейн — ядоса се Мона, но се опитваше да звучи спокойно като Беатрис. — Винаги съм се интересувала от стоковия пазар. За мен бизнесът е изкуство. Всички знаят това. Възнамерявам някой ден да открия собствен взаимен инвестиционен фонд. Предполагам знаеш какво означава това.

— Да, разбира се — каза Мери Джейн и се засмя сърдечно.

— Вече почти съм разработила собствения си портфейл — каза Мона и замълча. Почувства се глупаво, задето се бе хванала на въдицата на човек, който вероятно дори не я слушаше. Да ти се присмеят от „Мейфеър и Мейфеър“ бе едно, но това момиче бе нещо съвсем различно.

Мери Джейн обаче наистина я гледаше и като че се опитваше да схване бързите й думи.

— Така ли? — учуди се тя след малко. — Добре, искам да те питам нещо тогава. Какво ще кажеш за онзи телевизионен канал, чрез който се продават разни стоки? Аз реших, че ще има голям успех. Вложих десет хиляди в него. И знаеш ли какво стана?

— Акциите ти почти са удвоили цената си за последните четири месеца — каза Мона.

— Абсолютно, точно така, но как позна? Ти май си доста странно дете. А аз те мислех просто за богата глезла с панделка в косата. Нали винаги носеше панделка, когато ходеше в „Светото сърце“? Мислех, че дори не би разговаряла с мен.

В този миг лека болка жегна Мона, болка и жалост към това момиче, към всички, които се чувстват пренебрегвани от околните. Тя никога не бе страдала от подобна липса на увереност. А това момиче беше много интересно, само бе постигнало всичко, и то с много по-малко усилия от нея самата.

— Чакайте малко, момичета, нека не говорим за Уол стрийт — намеси се Беатрис. — Мери Джейн, как е баба ти? Не казваш и дума за нея. Пък вече е четири часът, трябва да потегляш скоро, ако ще караш по целия път обратно до…

— О, баба е добре, лельо Беатрис — каза Мери Джейн, без да отделя очи от Мона. — Знаеш ли какво се случи с нея, след като мама дойде и ме отведе в Лос Анджелис? Тогава бях на шест. Чувала ли си тази история?

— Да — отвърна Мона.

Всички знаеха историята. Беатрис още се тормозеше за това. Силия се взираше в момичето, сякаш то беше някакъв гигантски комар. Само Майкъл изглеждаше в неведение.

Беше се случило следното: бабата на Мери Джейн, Доли Джейн Мейфеър, бе попаднала в приют за старци, след като дъщеря й заминала с шестгодишната Мери Джейн. Миналата година бяха сметнали Доли Джейн за мъртва и тя дори била погребана в семейната гробница. Самото погребение било пищно, както се полага при смъртта на някой Мейфеър. И то защото се бяха обадили в Ню Орлиънс и всички Мейфеър пристигнаха в Наполеонвил, за да демонстрират каква скръб и тъга ги е обзела, задето са оставили горката старица да умре в приют. Повечето от тях дори не бяха чували за нея.

Всъщност никой не я познаваше в истинския смисъл на думата. Или поне не и на стари години. Лоурън и Силия я бяха виждали много пъти като деца, разбира се.

Древната Евелин познаваше Доли Джейн, но тя никога не напускаше къщата на Амелия стрийт, за да иде на погребение в провинцията, и никой не се сети да я накара да го стори.

Е, когато Мери Джейн се върна в града преди година и чу, че баба й е умряла и е погребана, тя започна да се залива от смях, и то в лицето на Беа.

— Но баба не е мъртва — каза тя. — Тя ми се яви насън и ми каза: „Мери Джейн, ела да ме вземеш. Искам да си ида у дома“. И ето, аз се връщам в Наполеонвил и ще трябва да ми кажете къде е този приют.

Заради Майкъл тя сега разказа отново цялата история и почудата, изписана на лицето му, бе почти комична.

— А как така Доли Джейн не ти е казала в съня къде е този приют? — попита Мона.

Беатрис веднага я стрелна с укорителен поглед.

— Е, не ми каза, какво да се прави. Пък и си има причина за това. Изградила съм теория относно привиденията и защо са така объркани.