Диана Гэблдон - Друговремец

- Е, както и да го наричаш, тук е много по-отдавна от манастира.

- Да, виждам.

Стените на пещерата бях от гладка, тъмна вулканична скала, почти като черно стъкло, осеяно с влага. Цялото помещение приличаше на огромен мехур, полупълен със странно живата, ала стерилна вода. Сякаш бях приласкана обратно в утробата на земята и че ако притисна ухо към скалата, ще чуя безкрайно бавния ритъм на огромно сърце съвсем наблизо.

Дълго време бяхме много тихи, носехме се във водата, унесени, и от време на време се докосвахме неволно, оставили се на невидимите течения на пещерата.

Когато накрая продумах, гласът ми звучеше лениво, сякаш бях упоена.

- Реших.

- А... Значи Рим? - Гласът на Джейми сякаш идеше отдалеч.

- Да. Не знам, когато отидем, какво...

- Няма значение. Ще направим каквото можем.

Той се пресегна към мен, толкова бавно, че си помислих, че ръката му никога няма да ме достигне.

Придърпа ме по-близо, докато чувствителните ми зърна не опряха в неговите. Водата бе не само топла, но и плътна, почти мазна на докосване. Ръцете му слязоха надолу и подхванаха дупето ми, повдигнаха ме.

Проникването ме сепна. Кожата ни беше гореща и хлъзгава и се носехме един над друг, без почти да се усещаме, но присъствието му в мен беше плътно и съкровено, постоянна точка в изменчивия воден свят, като пъпна връв насред произволните движения в майчината утроба. Проскимтях от изненада, когато заедно с него в мен нахлу и горещата вода, но след това се настаних върху него с въздишка на удоволствие.

- О, това ми хареса - каза той с наслада.

- Кое? - попитах.

- Този звук. Когато изписка.

Не беше възможно да се изчервя - кожата ми не можеше да се зачерви повече. Позволих на косата си да падне пред лицето ми, а къдриците се отпуснаха, когато плувнаха по повърхността на водата.

- Съжалявам, не исках да съм шумна.

Той се засмя - дълбокият му глас проехтя сред устоите на покрива.

- Казах, че ми харесва. Така е. Това е едно от нещата, които най ми харесват, когато спя с теб, сасенак, тези малки звуци.

Придърпа ме по-близо и челото ми опря във врата му По кожата ни веднага изби пот, хлъзгава като натежалата от сяра вода. Той помръдна с хълбоци, аз рязко си поех дъх и едва успях да сподавя възклицанието си.

- Да, точно така - рече той тихо. - Или... така?

- Блярк - изгрухтях. Той се засмя, но продължи.

- За това най-много си мислех - каза той, докато бавно прокарваше ръце по гърба ми, галеше, пристискаше и ваеше хълбоците ми с длани. - В затвора нощем, прикован с още десетима други, докато слушах хъркането, пръдните, стоновете. Мислех си за малките звуци, които издаваш, когато те любя, как изсумтяваш леко, когато проникна за пръв път в теб, сякаш се готвиш да се захванеш за работа, как дишаш все по-бързо и по-бързо.

Определено дишах все по-бързо и по-бързо. Плътната, наситена с минерали вода ме крепеше като перо във водата и не отплавах само защото стисках раменете му и се притисках удобно и плътно в него по-надолу

- Още по-добре - прошепна той в ухото ми и горещият му дъх ме погъделичка, - когато те обладая бурно и нетърпеливо и ти заскимтиш под мен и се задърпаш, сякаш искаш да се махнеш, но знам, че просто искаш да дойдеш по-близо, и аз се мъча да сторя същото.

Ръцете му ме проучваха бавно, сякаш гъделичкаше пъстърва, както онзи ден край малкия поток, стискаха дупето му, продължаваха нататък, приласкаваха опънатата, копнееща точка на единението ни. Разтреперих се и дъхът ми излезе на пресекулки.

- Или когато те пожелая уморено, за да ми дадеш успокоение, и ме поемеш в себе си с въздишка и онази тиха мелодия на гласа ти, сякаш тананикаш песен, сякаш пчелна пита жужи на слънцето, и ме унесеш в покоя на този малък звук.

- Джейми - рекох прегракнало, - Джейми, моля те.

- Още не, мо дюин. - Той обхвана кръста ми здраво и ме притисна силно надолу, като изстена силно. - Още не. Имаме време. И искам да те чуя как стенеш така отново. Да стенеш и да плачеш, макар да искаш да се сдържиш. Искам да въздишаш, сякаш ще ти се скъса сърцето, да крещиш от копнеж и накрая да извикаш в ръцете ми. Тогава ще знам, че съм ти дал това, от което имаш нужда.

Тръпката между бедрата ми започна и се изстреля като куршум дълбоко в слабините ми, разхлаби ставите ми, така че ръцете ми се плъзнаха безсилни и безчувствени от раменете му. Гърбът ми се изопна и гърдите му се притиснаха към неговите. Потреперих в горещия мрак и само ръцете на Джейми ме пазеха да не се удавя.

Отпусната в него, се чувствах като медуза. Не знаех и не ме интересуваше какви звуци съм издавала, но се чувствах неспособна на свързана реч. Докато той не започна отново да се движи, неумолим като акула в океана.