Адриан Чайковский: Поглед в мрака

Тиниса потръпна и Стенуолд се досети за какво си мисли: „Откъснах я от себе си завинаги.“

— Тази война тепърва ще взема жертви — промърмори той. Отново се сети за Спера, за пореден път се върна към мига, когато сарнианските войници донесоха изтерзаното телце на дребната мухородна. Спера вече ходеше, дори летеше по малко, но никога нямаше да забрави какво са й сторили. „И не друг, а собствените ни съюзници! За какво са ни осите, щом сами се опваме на масата за изтезания.“

— Тиниса… — поде той.

— Не — прекъсна го момичето, — не ме интересува какво искаш, Стен. Повече не ме пращай никъде. На мен не може да се разчита. Приключих с това.

— Тисамон ми обясни какво е станало…

— Баща ми просто си е измислил нещо, за да не се чувства толкова зле. — Тя се обърна и го измери с враждебен поглед. — Не казвай, че вярваш на глупостите му.

— Вярвам, че той вярва, а Тисамон знае за тези неща повече от мен. — Стенуолд сви рамене. — Самата ти видя с очите си светилището на Паросиал, нали така?

— Онова беше различно. Упоиха ме и видях… бяха халюцинации.

Стенуолд сведе поглед към ръцете си.

— Преди и аз разсъждавах като теб, но се случиха неща, които… Животът не се изчерпва с онова, което очите ни виждат. Ахеос несъмнено би казал същото.

— И виж докъде го доведе това.

— Тиниса… ще дойдеш ли с мен на съвета?

— Не — каза тя. — Съжалявам, Стен, но не мога. Вече не мога да разчитам на себе си. Ще трябва да намериш друг.

Той кимна бавно. „Нужна ми е, но не мога да я принудя.“ Може би Тисамон ще успее да я убеди. Хвърли последен поглед на племенницата си, после се обърна и тръгна.

„Губя ценни хора“ — помисли си с тъга той. И то точно когато Равнините се готвеха за битка. Сарн, Колегиум и Древната съобщност събираха съюзниците си. Именно сега Стенуолд имаше нужда от всичките си агенти, но колкото и да се стараеше, сметките му не излизаха. На Спера вече не можеше да разчита, нито на Ахеос, който би бил толкова ценен за каузата като свръзка със своя народ. Тиниса не желаеше да участва, а Че… нея Стенуолд още не беше помолил за помощ. Осородните мобилизираха армиите си, а неговите ресурси се топяха.

Пристигна рано в съвещателната зала. За днес беше насрочен поредният военен съвет. Това го подсети за омразната титла войнемайстор, с която хората продължаваха да го наричат, макар че обсадата беше свършила преди месеци. Очакваше на съвета да се появи Линео Тадспар и още двайсетина членове на колегиумското Събрание, всеки със собствените си планове и идеи. Там щеше да е и Тисамон — както винаги щеше да стои в дъното на залата, да мълчи и да не крие презрението си. Сигурно щеше да дойде и паякородният, Теорнис…

Сякаш чакал знак, Теорнис влезе в залата, като потриваше делово ръце. Днешният му тоалет се състоеше от кираса от кост и обработена кожа върху червена копринена роба, която, заедно с хитиновата шапчица, закичена с перестите стръкове от антени на гигантски молец, му придаваше вид на древен воин с мистичен уклон. Зад него пристъпваше миниатюрната мухородна авиаторка Таки, която беше дошла с Че от родния си Соларно, прогонена от поредното имперско нашествие.

— Майстор Трудан — каза паякородният, — времената, уви, се движат по-бързо от нас.

— В какъв смисъл?

— Получих вест, която изисква да се прибера у дома по най-бързия начин. Вече уредих един въздушен кораб да превози мен и свитата ми до Селдис.

— Осородните?

— Спрели са на лагер недалеч от границите ни, а за разлика от предния път сега богомолкородните едва ли ще се навият да ни свършат мръсната работа.

— Значи ще се биете? Наистина ли?

— Невъзможно е да се каже — отвърна с усмивка Теорнис. — Така или иначе, в Селдис и Еверис се сбират лични гвардии и наемнически отряди, от които аз да се възползвам, когато му дойде времето. Така де, каква е ползата да съм боен лорд, ако не поведа хората си в бой? Междувременно в Мавралис — един от градовете край Езгнано — стават интересни неща, затова ще взема Таки с мен. Добре ще е да сритаме Империята изотзад.

Стенуолд кимна.

— В докладите, които аз получих, също има данни, че с окупацията на Соларно Империята е надценила силите си.

Зад усмивката на Теорнис за миг се разкри силното напрежение на паякородния.

— Да се надяваме, че си прав, приятелю, защото в противен случай цялото южно крайбрежие скоро ще се оцвети в черно и жълто. Току-виж всичко се свело до способностите на някой осороден чиновник в Аста, който разпределя продоволствието и доставките. Както знаеш, майстор Трудан, войните се водят от войници, но се печелят от снабдяването.