Адриан Чайковский: Поглед в мрака

Век — град-държава на мравкородни, до неотдавна във война с Колегиум.

Древната съобщност — съюз на молецородни и богомолкородни от Доракс, Нетион и Етерион.

Събранието — изборният ръководен орган на Колегиум, заседава в сградата на Амфиофоса.

„Скокливата мома“ — въздушният кораб на Йонс Аланмост.

Кристалната, Нефритената и Сатенената партии — политически партии в Соларно.

„Еска Воленти“ — ортоптерът на Таки.

Великата академия в Колегиум — културното сърце на Равнините.

Равнинската чет — войска от бежанци под командването на Салма.

Мерсери — рицарски орден на водните кончета.

Форумът на умелите — дуелистко общество в Колегиум.

Рекеф — тайната служба на Империята.

Кутията на сенките — артефакт, съдържащ в себе си сърцето на Даракион.

Скрири — магове първенци на молецородните.

„Звездно гнездо“ — гигантски въздушен кораб, който осородните използват за нашествието в Соларно.

Крилатите фурии — прякорът на Седма имперска армия.

След победата си над сарнианците в Битката при релсите генерал Малкан се готви да поведе армията си срещу самия Сарн, за да унищожи военния капацитет на Равнините. Съюзът, договорен от Стенуолд в Сарн, все още набира сила, а междувременно Равнинската чет на Салма е единствената, която може да забави похода на Империята.

През изтеклата зима осородните са прибавили към своите владения паешкия Соларно, както и планинската обител Тарн. Сложните манипулации на скририте и тяхната агентка Зареа водят до поверяването на губернаторския пост в Тарн на Тегрек, който тайно симпатизира на каузата им, понеже самият той е маг, но е крил уменията си от своите сънародници.

Междувременно Дрефос, майсторът занаятчия от помощната войска на Империята, е получил заповед да отнесе тайните си оръжия в Сзар, защото местното пчелородно население се е разбунтувало след смъртта на своята царица, държана като заложник срещу тяхното безропотно подчинение. Между помощниците на Дрефос е Касзаат, родом от Сзар, тя е и любовница на Тото, бивш студент на Стенуолд.

Опитът да върнат Кутията на сенките в Колегиум се проваля, след като Тиниса, попаднала под контрола на комарородния Уктебри, напада Ахеос и го ранява тежко. Междувременно кутията е вече в ръцете на Уктебри, който е обещал на император Алвдан, че ще я използва, за да го дари с безсмъртие. Ала магьосникът заговорничи със сестрата на императора да отстранят Алвдан и да качат на трона Седа, която да властва като безсмъртна императрица.

Защо винаги се случва нещо такова?

Нелепа мисъл за човек, който тръгва на война, но войната още не беше започнала, а мнозина от приятелите на Стенуолд вече бяха пострадали… пострадали при това при изпълнението на задачи, които той им беше поставил. Никога нямаше да забрави ужаса, който изпита, когато донесоха Спера. А сега това.

„Този път Ахеос. О, Че, бедната ми Че, какво ти дойде до главата.

И не само до нейната.“

— Толкова съжалявам — промълви той. Понечи да сложи ръка на рамото на Тиниса, но тя се дръпна като опарена.

— Не мен трябва да съжаляваш — каза момичето.

За пръв път виждаше повереницата си в такова състояние. Тиниса беше вървяла през живота без страх, с красивото лице и вродената грация на паякородната си майка, със смъртоносните умения на богомолкородния си баща и с непреклонната самоувереност на истинска колегиумка. А сега стоеше на прага на лечебницата в Академията, не смееше да влезе, но не искаше и да си тръгне. В лечебницата почти нямаше свободни легла — мнозина още се възстановяваха от раните, получени по време на векианската обсада. Вътре беше и Ахеос, лежеше със затворени очи, а сивата му кожа беше толкова бледа, че изглеждаше почти бяла. Още не се беше събудил, още не беше проговорил. Лекарите се въздържаха от прогнози дали изобщо ще дойде в съзнание.

До леглото седеше Че и държеше ръката му. Тиниса не отделяше очи от нея, макар да се виждаше, че гледката й къса сърцето. Именно нейният меч беше посякъл Ахеос. Не по нейна воля обаче — в това Стенуолд беше сигурен и без уверенията на баща й, че Тиниса е действала под въздействието на магия. Фактът, че е наранила Ахеос, беше трагедия сама по себе си, но за Тиниса несъмнено най-страшна беше раната, която неволно беше нанесла на доведената си сестра — скръбта, която беше причинила на Че, невинната и наивна до глупост Че, която никога вече нямаше да е същата.