Адриан Чайковский - Поглед в мрака

— Генерал Претер — поздрави го Малкан.

— Генерал Малкан.

В поведението на Претер не се забелязваше и следа от негодувание, задето са го пратили под командването на по-млад мъж, факт, който изненада Малкан и го смути.

— Насаме, генерале — каза той. — Мисля, че трябва да разговаряме насаме. — Изгледа многозначително двамата пчелородни, но не и собствения си разузнавателен офицер.

Претер смръщи вежди и хвърли поглед през рамо към хората си.

— Не съм ви поканил тук, за да ви екзекутирам, генерале — подхвърли шеговито Малкан.

По-възрастният мъж кимна на пчелородните и те излязоха послушно от четвъртитата шатра, която Малкан използваше за свой команден център. Излязоха, но не се отдалечиха, а застанаха на пост пред входа — и вдигаха достатъчно шум, за да стане ясно, че са там.

— Явно много държат на вас — отбеляза Малкан.

— Много сме преживели заедно — отвърна с равен тон Претер.

— Колцина са? Пчелородните от помощната войска имам предвид?

— Две хиляди сто и осем.

Малкан хвърли поглед към своя офицер и усмивката му на часа се стопи.

— Генерале, да не сте полудели? Няма начин да не сте чули какво става в Сзар. Какво ще се случи, когато и вашите пчелородни войници научат?

— Те вече знаят.

— Знаят?

— Бунтове в Сзар — каза Претер. — Царицата им е мъртва. Знаят всичко.

— И това не ви тревожи?

— Не. — Генералът свали спокойно плаща си. Бронята отдолу не беше направена от металните ивици с мека връзка, типични за имперската армия, а беше обикновен нагръдник, наполовина черен и наполовина златен. — Точно затова ни изпратиха тук, за да сме далеч от Сзар. Макар че нямаше нужда.

— Няма ли?

— С цялото ми уважение, да, няма. Моите хора са лоялни.

— И все пак са от помощната войска, генерале. Нали не твърдите, че са толкова лоялни, колкото и редовните имперски войници?

— В никакъв случай, моите хора са по-лоялни — каза простичко Претер. — Никой не разбира пчелородните, дори след като завладяхме града им. Жителите на Сзар бяха верни на царицата си — отдаденост, която никога не би им хрумнало да поставят под съмнение. Докато държахме царицата им, те ни служеха безпрекословно. Сега царицата е мъртва и те не виждат причина да ни се подчиняват. Това е най-важното, което трябва да се знае за Сзар.

— Но защо тогава вашите хора са различни? — „Нещо тук не е наред“ — мислеше си Малкан. Претер беше като човек с меч на кръста, който само чака подходящия момент да го изтегли от ножницата. Всички тези приказки за помощната войска бяха само въведение.

— Те ми дадоха клетва — обясни Претер — и няма да я нарушат. Дадоха я още в Масаки, клетва, която обвързва тях, семействата и синовете им с мен.

— А ако умрете, генерале?

— За вас ще е добре да ме опазите жив, генерал Малкан.

Малкан кимна и си помисли: „Започва се.“

— Трябва да призная, генерале, че очаквах да изпитвате негодувание. Така де, рядко се случва старши офицер да приеме без възражения задача, която го поставя под командването на човек по-млад от него с двайсет години. — Нарочно преувеличи разликата във възрастта им, но дори това не предизвика реакция по лицето на Претер.

— Боя се, че нещо бъркате, генерал Малкан — каза спокойно той. — Няма нужда да възразявам срещу каквото и да било.

Малкан вдигна предпазливо вежда.

Претер се усмихна сухо.

— Може би това ще обясни нещата. — Бръкна в кесията на колана си и извади оттам сгънат и подпечатан документ, който Малкан взе предпазливо.

„Немалко са получавали заповедта за екзекуцията си по подобен начин“ — помисли си Малкан, когато различи дворцовия печат върху петното восък, но въпреки това отвори без колебание свитъка.

Писмото се състоеше от няколко реда, написани с калиграфския почерк на усърден писар: „Този документ дава на генерал Претер от Шеста имперска армия, известна като Кошера, на основание неговото старшинство и забележителното му военно досие, общото командване на Шеста и Седма армия, докато трае сарнианската кампания.“

Малкан задържа погледа си върху подписа.

— Генерал Рейнер — каза бавно той.

— От вътрешната служба на Рекеф. Много приятен човек — уточни с равен глас Претер. Везните бяха изравнени, помисли си Малкан, и най-малкият жест можеше да ги наклони в едната или в другата посока. Шеста армия едва сега пристигаше, Седма само дето не беше пуснала корени в околностите на Сарн. Една негова дума можеше да доведе до кръвопролитие. „До кръвопролитие и до потенциално обвинение в държавна измяна.“ Споменаването на Рекеф, тайната служба на Империята, беше нажежило атмосферата в шатрата като пред буря.