Адриан Чайковский - Поглед в мрака

— Ликвидирахме патрулен отряд. Петнайсет души — докладва един от мухородните. — Вече събираме багажа. Ще сме изчезнали, преди раираните да разберат, че им липсват хора.

Все същото. Винаги в движение, винаги на крачка пред острието на врага, непредсказуеми. Хората му бяха разделени и единствено усърдните мухородни, готови да разнасят съобщения във всякакво време, поддържаха връзката между командирите на различните групи. Местеха се често, но не оставяха следи — веднага щом разваляха поредния си стан, собствените им горяни имаха грижата да заличат всички признаци за присъствието им. Осородните се придвижваха на сляпо. И сега бе моментът да се възползват от това.

Когато пристигнаха в лагера, хората му още се упражняваха. Салма спря да се наслади на гледката, и както винаги, сърцето му се сви. Нито хората, нито животните отбираха от дисциплина.

Беше пратил писмо на Сфайот, своя представител в Сарн: „Нека ми пратят всички коне, които могат да отделят, всички ездитни бръмбари, всяко опитомено зверче, което търпи юзда и бяга бързо.“ Наложило се беше да повтори молбата си, защото първия път сарнианците не я взеха на сериозно. А после животните започнаха да пристигат — на групи по пет, по десет и по двайсет дори. Две трети бяха коне, които Салма предпочиташе, защото бяха по-издръжливи и по-бързи от повечето насекоми. Останалата една трета представляваше най-шарената сбирщина от създания, която Салма беше виждал някога — един състезателен бръмбар, отдавна прехвърлил младежката възраст; дузина впрегатни животни с високи заоблени черупки; чифт пъргави бръмбари-скитници с огнен темперамент, които току вирваха опашките си като скорпионски жила. Имаше дори две екзотични създания, които сарнианците сигурно бяха взели от пътуваща менажерия — ездитен паяк на черни и бели ивици, който имаше неприятния навик да прави триметрови подскоци при всеки по-силен шум, и един нисък щурец със ситна стъпка, способен да надбяга и кон на кратки разстояния. Като цяло ездитните качества на изпратените му животни варираха, темпераментът — също, и това не беше чудно предвид незначителното място, което кавалерията заемаше във военните традиции както на Равнините, така и на Империята. Комбинацията от летящи отряди, отлични арбалетчици и нежеланието на мравкородните да разчитат на създания, чиито умове не могат да включат в мисловната си мрежа, беше обрекла на забвение благородното ездаческо изкуство. По тези земи ездата беше запазена за съгледвачите и куриерите, а не за истинските войници, затова когато Салма обясни на хората си какво е намислил, те го зяпнаха сякаш внезапно си е изгубил ума.

Освен неколцина като Фалмес, разбира се. Фалмес се беше сражавал срещу сънародниците на Салма в Дванайсетгодишната война и знаеше от първа ръка как се бият водните кончета.

Само че във Федерацията имаха по-добри коне и повече време за обучение. Все пак обикалящите тромаво в кръг ездачи поне съумяваха да се задържат на седлата. Фалмес, който яздеше отпред, срита животното си в галоп и другите го последваха. Конете преминаха от тръс в галоп по-сърцато отпреди, реши Салма, а насекомите хукнаха решително след тях. Късите им крака се движеха толкова бързо, че се сливаха в размазано петно.

Фалмес го забеляза и дръпна юздите на животното си, при което следовниците му се пръснаха безредно кой накъдето свари. Минасецът подкара към Салма. Отдалеч си личеше, че ролята на учител отдавна е спряла да му допада.

— Как се справя твоята кавалерия? — попита го принцът.

Фалмес се изплю ядно.

— Още три счупени крака — изсумтя той. — Но поне сарнианците явно са схванали чертежите на новите седла, които им изпрати, и сега ездачите падат по-малко. Още не съм им обяснил защо ни трябват обаче. Реших, че новината няма да им хареса.

Във Федерацията и седлата бяха по-добри, не само конете и ездачите, затова Салма беше направил скица по спомени и я беше пратил в Сарн за изработка. Тамошните кожари явно се бяха справили по-добре от очакваното. Високата предна и задна част на новите седла имаше за цел не толкова да държи ездачите по местата им, колкото да противодейства на инерцията, когато в битка прободат с пика врага.

Но Фалмес беше прав — не му беше сега времето да навлизат в подробности.

— И какво, готови ли са? — попита той.

— Много са далеч от готовност — отвърна Фалмес. — Ако продължим с обучението, все някога ще му хванат цаката, но ако питаш дали ще е скоро, отговорът е не. На този етап не могат да влязат в битка.