Мэрион Брэдли - Горският храм

Примигнах. Изведнъж ми се стори, че виждам ясно колибата в гората, но тя бе заобиколена от много други. Сигурно, казах си, много други жени ще изберат пътя на самоотречението и ще се заселят около Сенара. Видението ми се оказа пророческо — отшелническото обиталище на Сенара постави основата на дом, където сега живеят монахини-християнки, и служат на хората така, както преди го правиха жриците от Горския храм — но това стана много по-късно. Дали Ейлан бе видяла и това в бъдещето? Тъй или иначе, Сенара изпълни дълга си. Тя не стана Велика жрица на Вернеметон, но по свой начин и съгласно своята вяра продължи делото на Ейлан.

— Ще отведеш ли Гауен при дядо му? — попита ме Сенара. — Когато дам обет за отшелнически живот, няма да мога да го оставя при себе си.

„При кой от двамата дядовци?“ — зададох въпроса на ум, и още докато се питах, осъзнах, че не искам да оставя момчето при нито един от двамата — защото и двамата бяха все още пленници на омразата, която трябваше да умре заедно с миналото.

— Гауен… — погледнах момчето и видях, че той не е нито римлянин, нито британец; нито момче, нито мъж — един живот, пред който сега се разкриваше бъдещето. Ейлан бе умряла, за да може синът й да живее в нов свят. — Аз се връщам в Летните земи — там има една долина, обвита в мъгли. Наричат я Авалон. Би ли дошъл с мен?

— Да не говориш за Страната на вечното лято? — попита той. — Казаха ми, че майка ми е отишла там.

— Не точно — очите ми се напълниха със сълзи. — Но е близо дотам — или поне така мислят някои.

Гауен се огледа и потръпна. Помислих си, че трябва да му е много тежко — дори затова, че едва сега започваше да осъзнава загубата си. Почти толкова тежко, колкото на мен — а аз знаех много добре какво съм загубила.

Момчето вдигна очи към мен и аз видях в тях проблясъка на смел дух — той не напомняше в този момент на нито един от двамата си дядовци, нито пък на родителите си — беше си просто Гауен.

— Добре тогава. Ще дойда с теб в Авалон.

Тук, в сърцето на Летните земи, нерядко се чудя защо от всички, които имаха някаква роля в тези събития, оцелях единствено аз. Знам, че мога само да отгатвам частици от божествения план, който всички ние изпълняваме. Възможно ли е синът на Ейлан, в когото се смеси кръвта на два велики народа, да стане един ден основател на нова династия — династия, от която след векове ще се роди и Защитникът на нашата земя?

Мога само да предполагам. Няма го и Мерлин, за да ми покаже пътя, макар че Ейлан ми разказа веднъж, че й се е явил и предначертал съдбата й. Но знам, че всичко трябва да има някакъв смисъл. Уверена съм, че от кръвта на Орела и Дракона, а не от Гарваните на отмъщението, един ден ще се роди Защитникът — и тогава може би Мерлин Британски отново ще добие плът и кръв — за да го съветва и да му помага по трудния път…

Тук, в Летните земи, където Каменният храм увенчава челото на Тор, тук, където е съхранена Силата, аз чакам, за да разбера какъв е краят на тази история.

Читателите, запознати с операта на Белини „Норма“, ще разпознаят първообраза на тази история. С дълбока почит към Белини адаптирах химните в 5 и 22 глава от либретото на операта — 1 действие, I сцена и 30 глава — от II действие, II сцена. Химните към Луната в XVII и XXIV глава са взети от Carmina Gadelica — сборник традиционни шотландски молитви от XIX век.

Белтейн — пролетен празник на плодородието при древните келти. (Б.пр.)

Тит Флавий Веспасиан — римски император, управлявал от 79 до 81 г. (Б.пр.)

тога — характерна, драпирана връхна дреха на римски гражданин; първоначално носена от всички слоеве на обществото, постепенно се превръща само в официална дреха на висшата класа. (Б.пр.)

префект — висш сановник в древния Рим. (Б.пр.)

трибун — военна и цивилна длъжност в древния Рим. Във войската трибуните са офицери от пехотата. В един легион имало шестима трибуни. (Б.пр.)

Гней Юлий Агрикола — губернатор на Британия (78–84 г.) (Б.пр.)

По времето на Гай Юлий Цезар (живял 100–44 пр.Хр.) започва завладяването на Британия (Б.пр.)

Танарус — британски бог на гръмотевиците, идентичен с Юпитер и Зевс. (Б.пр.)

Рибата е християнски символ поради магическото име, което се получава от първите букви на израза „Исус Христос, Божи син, Спасител“ на гръцки език: Jesos Christos theu hujos soter, тоест ichthjus — риба. (Б.пр.)