Мэрион Брэдли - Горският храм

Старият друид го изгледа втренчено. Сетне кимна и последва упътилия се към вратата Гарик.

— Знаеше ли за идването на Гай, Ейлан? — обърна се Бендейгид към дъщеря си, когато останаха сами. — Нима си продължила да се срещаш с този враг на народа ни през всички тези години?

— Не — прошепна с изтръпнали устни Ейлан. — Богинята ми е свидетелка, не знаех!

— Всъщност отговорът ти няма никакво значение — измърмори Върховният друид. — Всичко ще излезе наяве пред огньовете на Самхаин.

Жреците редяха напевно ритуалните слова, но днес към обичайните стихове добавяха и нови, чийто метален звън отекваше като удари на меч върху щит:

Гай простена, но почувства острието на опряното в гърба си копие и продължи да върви напред. Ако само онази кучка Диеда не го бе разпознала! Мацелий сигурно щеше да страда, като узнаеше, че синът му е загинал; но по-тежък щеше да е срамът, когато разбереше как е загинал. Гай не бе в състояние да се примири. Как можа да обърка всичко? Успя да предизвика тъкмо това, което се стремеше да избегне! Дори не успя да спаси тези, които обичаше! За щастие не бе видял досега нито момчето, нито Сенара, и това му вдъхваше слаба надежда, че са успели да избягат.

Пътят към Хълма на девиците никога не бе му се струвал толкова стръмен. Помисли си мрачно, че предпочита да се изкачи тук така, както го бе сторил последния път — с меч в ръка, начело на цял кавалерийски отряд. Пищните бродерии по робата разкървавяваха раните му, а венецът от свещени треви подлютяваше разраненото му чело. Бяха го изкъпали и го бяха накарали да изпие нещо, което възвърна донякъде силите му, но Гай нито за миг не си правеше илюзии. Знаеше много добре какво го очаква.

Още от подножието на хълма се виждаха отблясъците на голям огън. С ужасяваща яснота го връхлетяха спомени от детството — от времето, когато още живееше при племето на майка си. В последните дни, преди римляните да смажат окончателно съпротивата им, силурите бяха принесли в жертва един от принцовете на племето. Гай го помнеше съвсем ясно — младият мъж беше негов вуйчо. Помнеше драконите, татуирани по китките му, помнеше и усмивката му. Майката на Гай се бе опитала да скрие това, което ставаше, от сина си, но Гай видя как жреците отвеждаха Свещения крал. Той се усмихваше, убеден, че със смъртта си помага на своите.

„А за какво умирам аз?“ — запита се внезапно Гай.

Вече бяха стигнали върха на хълма. Отвсякъде ги заобикаляха жреци в церемониални одежди. Зад тях се люлееше море от лица — мрачни или изпълнени със злорадство, хората слушаха песента на друидите. Какво ли чувстваше Ейлан, като го гледаше как отива на смърт? Ако само можеше да види лицето й зад воала!

Тя стоеше редом с баща си и Диеда. Зад нея стояха двете по-млади жрици, които й помагаха по време на ритуала. За първи път Гай си каза, че и тя прилича на пленница. Тя го беше отхвърлила, беше показала ненавистта си към него. Ако наистина бе пленница, той би трябвало да е доволен, но внезапната мисъл, че и Ейлан може да е в опасност, го изпълни с истински страх, много по-голям от този, който изпитваше при мисълта за собствения си край.

Жреците спряха да пеят, стихнаха и барабанните удари, но из тълпата се носеше ропот. Гай съзнаваше, че това е само затишие пред буря. Тогава заговори Върховният друид.

— Деца на Дон! — прокънтя гласът на Бендейгид. — Днес е Самхаин — настъпва времето на промените! Започва новата година — идва ново време за нашата земя! Нека с времето, което си отива, пропъдим навеки и римляните, осквернили свещената британска земя! Днес ще принесем един от тях в жертва на боговете на войната! Днес трябва да се пречистим от предателите в нашите редове. Римлянино — обърна се той към Гай, — от теб зависи дали смъртта ти ще бъде лека или не. Кажи ни защо се осмели да дойдеш във Вернеметон!

— Убий ме, щом искаш, но не ми задавай глупави въпроси — отвърна пресипнало Гай. — Само едно ще кажа — не съм искал да причиня зло никому.

Може да не бе живял както трябва, но поне щеше да умре с достойнство.

— Ти се осмели да престъпиш границите на Горския храм, където няма право да влиза мъж, освен ако е друид. Нима си се осмелил да прелъстиш някоя от служителките на Богинята? За коя дойде тук, чужденецо?