Мэрион Брэдли - Горският храм

— Да, наистина са две — приличат си повече, отколкото ако бяха близначки, нали?

Така беше. Но в същия миг Гай изпита непоколебима увереност, че никога не би могъл да сбърка Ейлан с другата. През целия си живот той щеше да бъде един от малцината, които винаги разпознаваха двете жени — сякаш по инстинкт. В съзнанието му проблесна откъслечен спомен — нещо, свързано с огън, някакво силно страдание. Сега, като ги разглеждаше по-внимателно, Гай забелязваше множеството малки разлики помежду им — Диеда беше малко по-висока, косата й бе гладка, добре опъната над челото, докато кичурите на Ейлан все се измъкваха и образуваха около главата й нещо като ореол. Лицето на Диеда беше бледо, гладко, съвършено — тя имаше сериозно и дори малко тържествено изражение; кожата на Ейлан розовееше, сякаш отразяваше лъчите на утринното слънце.

За него двете бяха съвсем различни — различно звучаха и гласовете им. Диеда тъкмо бе казала няколко любезно безразлични думи, но те бяха достатъчни, за да се забележи богатият й, звучен глас. Гласът на Ейлан бе по-плах и по-нежен, но в него постоянно звънтеше смях.

— Значи ти си зяпльото, който влиза в мечите капани? — сега Диеда се бе обърнала към Гай. — От това, което ми разказа Кинрик, очаквах да видя някакъв занесен дръвник, ти изглеждаш прилично.

Гай кимна, но не отговори; странно му се струваше такова хладно поведение у толкова младо момиче. Още щом зърна Ейлан за първи път, и сърцето му се стопли — а за тази, макар че нямаше никаква причина тя да му обръща каквото и да било внимание, Гай бе сигурен, че не го харесва.

Кинрик кимна и се обърна към една млада жена, която тъкмо обикаляше масата с кана мляко:

— Майри, това е нашият гост. Надявам се, че не вземаш задълженията си на млекарка толкова сериозно, та да не си в състояние дори да поздравиш.

Жената кимна любезно с глава в знак на поздрав, но не проговори. Когато дойде по-наблизо, Гай забеляза, че е плакала. Първоначално му се бе сторила закръглена, но сега забеляза, че е в напреднала бременност.

— Е, сега вече ни познаваш всички, освен най-малката ми сестра Сенара — каза Кинрик.

Сенара се оказа съвсем малко момиче — шест или седемгодишно, което надничаше плахо иззад полите на Майри. След малко тя се осмели да излезе напред и заяви:

— Ейлан изобщо не дойде да спи при мен тази нощ — мама каза, че седяла все до леглото ти.

— Дълбоко съм трогнат от грижите й — каза усмихнато Гай, — но май не ме бива с момичетата, щом най-красивото сред всички не ми обръща внимание. Защо ти не се загрижи толкова за мен, малка красавице?

Сенара беше пухкаво, розовобузесто, палаво хлапе, което накара Гай да си спомни за покойната си сестричка — тя не бе надживяла много майка му, отишла си бе почти веднага след нея, преди три години.

Той притисна детето към себе си със здравата си ръка, а тя се нагласи на стола и се сгуши доволно до него. По-късно, когато Майри и Диеда донесоха храната, Сенара настоя да яде от една чиния с Гай и той се съгласи с усмивка.

Кинрик и Диеда разговаряха много тихо. Гай се опитваше да се храни, но превързаната ръка му пречеше. Ейлан веднага забеляза затруднението му, седна до него и започна да му помага. С помощта на малкия остър нож, който носеше привързан на колана си, тя режеше месото на малки късчета и полугласно мъмреше детето да не пречи на гостенина. Щом Гай се нахрани, притеснителността й се върна и тя се оттегли на старото си място край огнището. Гай бе доволен и на това — можеше спокойно да я наблюдава.

Една прислужница донесе детето на Майри. То беше на около годинка и още сучеше. Майри веднага развърза връзките на дрехата си и без всякакво смущение започна да го кърми, продължавайки разговора си с Кинрик. По едно време тя вдигна към Гай изпълнени с невинно любопитство очи и каза:

— Сега виждам защо Кинрик поиска дрехите на мъжа ми. Той замина… — тя се прекъсна и помълча намръщено. — Не ми се вярва да се ядоса, макар че надали ще е много щастлив, ако разбере, че друг е облякъл сухите му дрехи, докато той мръзне на дъжда в някоя гора. Я кажи, Гауен, всички силури ли са ниски като теб — като хората от древния народ? Или може би някой римлянин се е промъкнал в леглото на баба ти?

Опитите на Гай да отговори достойно бяха удавени в гръмогласния смях на останалите сътрапезници. Гай си припомни, че някои от шегите на британците се струваха прешлени на римляните от добро потекло. Всъщност силурите действително бяха по-дребни в сравнение с останалите британски племена — тъмни и с дребна кост, много по-различни от едрите, руси потомци на белгите. От този тип бяха Кинрик, Ейлан, Диеда и Рейс. Но доколкото Гай си спомняше вуйчо си, вожда на силурите, той беше умен и властен мъж, независимо от ниския си ръст — избухлив и своенравен, но добросърдечен. Гай си припомни съвсем ясно сините дракони, които бяха татуирани по ръцете му — от китките до лактите.