Мэрион Брэдли - Горският храм

— Виждам, че съм сбъркал… — и се обърна. После каза: — Тези дрехи може би ще ти станат. Взех ги от сестра ми Майри — на мъжа й са. Хайде, ще ти поби ще отидеш до банята. Ще взема и бръснача на татко, ако държиш да се обръснеш — макар че не ми се виждаш да си на такива години, че да ти се налага. Внимателно! Не се отпускай на болния крак с цялата си тежест — веднага ще паднеш!

Изкъпан, избръснат и облечен с помощта на Кинрик в широка туника и ни, каквито обикновено носеха британците, Гай събра сили да стане и да върви, макар и накуцвайки. Ръката му продължаваше да пулсира от болка, болеше на няколко места, но той съзнаваше, че можеше да е много по зле а освен това, останеше ли на легло, мускулите му съвсем щяха да се вдървят.

И той се облягаше с благодарност на ръката на Кинрик, докато по-високото момче го водеше през двора към голямата зала за пиршества.

По средата на помещението имаше много дълга, грубо скована маса, с тежки пейки от двете й страни. Две огнища в двата края на залата осигуряваха достатъчно топлина. Около тях се бяха събрали мъже, жени и дори деца. Мъжете носеха дълги бради и бяха облечени в дрехи от грубо тъкано платно. Говореха на някакъв диалект, от който Гай не можеше да разбере и дума.

Гай знаеше от учителя си, че римската дума familia първоначално е обозначавала всички, които живеели под един покрив — господаря, децата, свободните хора и робите, но в днешно време римляните държаха прислугата отделно от семейството. За щастие изразът му на лека неприязън бе приет от Кинрик за неразположение, и той бързо го отведе към един стол с много възглавници в горния край на дългата зала.

Тук, малко отдалечена от пъстрата тълпа в долния край на залата, господарката на дома седеше в широк стол. Друг стол, поставен до нейния и покрит с голяма меча кожа, очевидно принадлежеше на господаря. Останалите столове и пейките наоколо бяха заети от няколко млади мъже и жени, чиито дрехи от фини тъкани и добри маниери показваха, че са или синове и дъщери на господарите, или осиновени деца, а може би и по-високопоставени служители на Дома. Господарката кимна на двете момчета, но не прекъсна разговора си с един старец, приседнал до огнището. Старецът бе много висок и толкова слаб, Че приличаше на призрак. Сивата му коса бе подрязана и накъдрена като на придворно конте — брадата му беше също накъдрена. Имаше зелени очи, които проблясваха жизнерадостно; облечен бе в дълга, белоснежна туника, украсена с пищни бродерии, а малката арфа, която бе поставил да себе си, бе богато инкрустирана със златни орнаменти.

Бард! Всъщност в това нямаше нищо чудно — нали се намираха в дома на друид. Липсваше само някой гадател, за да бъдат представени трите категории друиди, описани от Юлий Цезар. Всъщност добре, че нямаше — един ясновидец може би щеше да разкрие истината за младия римлянин. И без това престарелият бард прониза Гай с такъв изпитателен поглед, че кожата му настръхна и тръпки пробягаха го гърба му. После старецът отново се обърна към домакинята.

Кинрик каза много тихо:

— Вече познаваш Рейс — тя ми е втора майка, а това е Арданос, бардът. Наричам го дядо, защото е баща на осиновителката ми, но иначе аз съм сирак.

Гай напълно се вцепени — беше чувал да се говори за Арданос в щаба на легиона. Разправяха, че е най-влиятелен сред друидите, може би дори върховен друид на тези, които бяха оцелели из Британските острови след римското нашествие. Макар че на пръв поглед Арданос изглеждаше като всеки друг арфист, всеки негов жест бе толкова властен, че неволно приковаваше погледа. Не за първи път Гай си зададе въпроса ще се измъкне ли изобщо жив оттук.

Той се отпусна на мястото си, доволен, че засега никой не му обръщаше внимание. Навън още не бе мръкнало, но вечерният хлад се усещаше, и той искрено се наслаждаваше на топлината на огъня. Отдавна не му се бе налагало да си припомня нравите на народа, от който произлизаше майка му. Надяваше се да не се издаде с някоя грешка.

До него Кинрик продължаваше да обяснява:

— Познаваш вече сестра ми Ейлан; до нея е Диеда, сестра на майка ми.

Ейлан седеше до Рейс. Кинрик се разсмя на удивлението на Гай, когато той видя другото момиче, седнало до Ейлан, облечено в зелена ленена дреха, заслушано в думите на стария бард. За миг му се стори, че двете с Ейлан си приличат като две дъбови листа — после забеляза, че момичето, което Кинрик бе нарекъл Диеда, е по-голямо. Освен това очите му бяха сиво-сини, докато очите на Ейлан бяха тъмносиви с лешникови петънца. Едва сега си спомни смътно, че бе видял две еднакви лица да го гледат от ръба на ямата, но тогава бе решил, че бълнува от треската.