Мэрион Брэдли - Горският храм

— Толкова несломим ли е Агрикола? Възможно ли е да успее да покори цяла Британия чак до Северното море?

Арданос изкриви лице в гримаса.

— Може и да има нещо вярно в клюките от Дева. Съмнявам се, че дори римските бирници биха успели да изстискат много нещо от вълците и дивите северни племена.

Диеда внезапно хвърли на Гай поглед, пълен с омраза.

— Ти, който си живял сред римляните — каза тя, — може би ще ни кажеш защо отвеждат мъжете ни и какво ще стане с тях?

— Сенаторите от провинциите плащат така данъците си — като дават мъже от своите земи да работят за империята. Предполагам, че ще ги отведат в оловните мини в Мендипските хълмове — каза той неуверено, — а какво ще се случи с тях после, не знам.

Но знаеше много добре. Боят с камшици и оскъдната храна прекършваха духа на хората, а намереше ли се все още някой да протестира, надзирателите го кастрираха. Който оживееше след дългия и мъчителен преход до Мендип, работеше до живот в мините. Задоволството в очите на Диеда му подсказа, че тя има своите подозрения и ги намира за основателни. Майри заплака, а Гай се присви. Никога не бе мислил, че ще се запознае отблизо с хора, пряко засегнати от насилственото мобилизиране.

— Нищо ли не може да се направи? — проплака Майри.

— Не и тази година — отвърна старецът.

— Изобщо не може да се направи кой знае какво — намеси се Гай. — Пък и не може да отречете, че от мините има полза цяла Британия…

— Можем да си живеем и без тази полза — сопна се Кинрик. — Рим дава на тези, които имат, и взема от тези, които нямат.

— Но нали не само римляни забогатяват — настоя Гай.

— Да не би да имаш предвид предатели като Клотин?

Рейс се наведе напред и направи опит да прекъсне разговора, който добиваше неприятен тон, но Кинрик не отстъпваше.

— Като си живял сред римляни — продължаваше той гневно, — може би си чувал как Клотин предателят е спечелил парите си? Той лично е показвал пътя на легионите към Мона! Или може би си се превърнал до такава степен в римлянин, че вече не помниш — този остров, островът на жените, е бил най-святото място на Британия, преди да дойде Паулин 10 10 Светоний Паулин — губернатор на Британия по време на бунта на Боадицея — 61г. (Б.пр.) !

— Знам само, че там е имало древно светилище — каза Гай, опитвайки се да говори спокойно. Беше изтръпнал от усещане за надвиснала опасност. В съзнанието на всеки римлянин опустошението на Мона бе засенчено от ужасите около въстанието на ицените, но Гай бе достатъчно разумен да не подхваща темата за Мона в дома на един друид, толкова повече, че тукашната съпротива бе сломена от Агрикола едва преди година.

— Тук, край нашето огнище, седи бард, който може да изпее за жените от Мона такива разкази, които ще ти разкъсат сърцето! — казваше Кинрик.

Но бардът веднага се обади:

— Не тази вечер, момчето ми.

Домакинята кимна в знак на съгласие:

— Не и на моята трапеза. Това не са разкази, които могат да се слушат, докато гостите ни вечерят — добави тя категорично.

Очевидно предложението не бе прието възторжено — може би защото би предизвикало още разговори, които съвсем нямаше да са за пред непознати. Но той бе напълно съгласен с барда — точно сега не му се слушаше за римските зверства.

Кинрик се нацупи, после каза тихо на Гай:

— Тогава ще ти разкажа по-късно. Майка ни е права — това не са разкази за маса, а пък тук има и малки деца.

— По-добре ще бъде да обсъдим приготовленията за Белтейнските тържества — каза Рейс, и Майри и останалите момичета веднага станаха от масата, като по сигнал. Кинрик подаде ръка на Гай и го отведе обратно в леглото му. Едва сега младият римлянин осъзна колко е изтощен; болеше го цялото тяло, и макар че бе решил да не заспива, преди да обмисли положението си, не разбра как се унесе и потъна в дълбок сън.

През следващите дни рамото на Гай отече. Наложи му се да лежи, а имаше и силни болки — но Ейлан, която бе неотлъчно до него, казваше, че това било нищо в сравнение с болестта, която би могла да го отнесе, ако раните се бяха инфектирали от мръсния кол.

За Гай бяха поносими само моментите, когато Ейлан — която явно се бе самоназначила за болногледачка — му носеше ядене и го хранеше, защото той не можеше дори да държи лъжица, камо ли пък да реже месо. Не бе се сближавал с жена толкова, откак умря майка му, и никога не бе осъзнавал колко, му е липсвала нейната близост. Дали защото бе просто жена, или защото бе сънародничка на майка му, или поради някакво съвсем независещо от тях родство на духа, но той се чувстваше съвсем спокоен в нейно присъствие. В дългите часове между появите й той нямаше за какво друго да мисли и всеки път, когато тя си тръгнеше, копнееше по-силно за следващата им среща.