Мэрион Брэдли - Горският храм

Една сутрин Кинрик и Рейс решиха, че ще му се отрази добре, ако се опита да походи малко на слънце. Той закуцука с мъка към двора, където малката Сенара веднага го нападна с куп въпроси и заразказва как щели да ходят с Ейлан да берат цветя, за да плетат гирлянди за утрешния празник.

При обичайни условия Гай не би бил много възторжен при мисълта да се разхожда заедно с две момичета, но след прекараните на легло дни щеше да е щастлив, дори ако трябваше да седи в краварника при Майри. А тази разходка сигурно щеше да е забавна. Към тях се присъединиха и Кинрик, и Диеда. Момичетата се заяждаха с Кинрик, като че ли им беше кръвен брат, и го натовариха с шалове и кошници.

Сенара важно съпровождаше Гай, който се облягаше доста силно на нея, като се опитваше да се убеди, че го прави, за да угоди на детето. Кинрик се навърташе постоянно около Диеда, явно воден от не съвсем братски чувства, и й говореше шепнешком. Гай се зачуди дали не са годеници — нямаше представа от обичаите на племето, но за всеки случай реши да не ги разпитва.

Извадиха донесената храна от кошниците и я поставиха на тревата — имаше току-що изпечен хляб, студено месо и ябълки, малко сбръчкани и потъмнели — момичетата казаха, че са последните от зимните запаси.

— Ще отида да потърся горски плодове — скочи Сенара и се заоглежда, но Ейлан се разсмя.

— Пролет е, глупаче. Да не мислиш, че гостът ни се храни с цветя като коза?

На Гай му бе все едно какво ще ядат; ходенето го бе изтощило.

В едно шише бяха донесли мляко, а в друго — бира. Момичетата не пиха бира, защото им била кисела, но Гай я хареса — стори му се освежителна. Имаше и сладки, които Диеда бе изпекла сама. Двамата с Кинрик пиеха от един рог и бяха оставили другите момичета да забавляват Гай.

Когато всички се бяха наяли до пръсване, Сенара напълни една купа с чиста вода от потока и започна да закача Ейлан, че можела да види в нея лицето на бъдещия си любим.

— Това са стари суеверия — отвърна Ейлан, — пък и аз нямам любим.

— Аз имам любима — каза Кинрик и дръпна купата от ръцете на Сенара. — Дали няма да видя във водата твоето лице, Диеда?

Тя дойде при него и надникна над рамото му. После каза:

— Глупости.

Гай си помисли, че е по-хубава, когато се изчервява.

— Ти погледна ли във водата, Ейлан? — Сенара продължаваше да я дърпа за ръкава.

Ейлан отвърна:

— Мисля, че да призоваваш Богинята да ти отговаря на такива въпроси, е богохулство! Какво би казала Лианон?

— Кой го е грижа? — каза Диеда с особена, зла усмивка. — Всички знаем, че казва нищо, ако не й го подскажат жреците.

— Баща ти го е грижа — каза сериозно Кинрик.

— Вярно — кимна Диеда. — Предполагам, и теб също.

Сенара се обърна към нея.

— Кажи ми какво видя във водата, Диеда — настоя тя с пискливото си детско гласче.

— Мен — каза Кинрик — или поне се надявам да е така. Ако това стане, ще ни бъдеш истински брат — усмихна се Сенара. — Ти пък откъде реши, че искам да се женя за нея? — захили се Кинрик. — Но май ще трябва да говоря с баща й.

— Мислиш ли, че би се противопоставил? — в гласа на Диеда звънна внезапна тревога. Едва сега на Гай му хрумна, че като дъщеря на Върховния друид тя сигурно бе жертва на много повече ограничения, отколкото синът на един римски префект. — Сигурна съм, че би ми казал, ако ме е обрекъл другиму!

— Ами ти за кого ще се омъжиш, Ейлан? — попита Сенара. Въпросът стресна Гай и той се приведе рязко напред.

— Не съм мислила за това — изчерви се Ейлан. — Понякога ми си струва, че чувам Богинята да ме призовава. Може би ще отида да служа в Горския храм като една от девите на Оракула.

— По-добре ти, отколкото аз — намеси се Диеда. — Никога няма да ти завидя за такъв живот.

— Уф! — потърси се Сенара. — Наистина ли би приела да бъдеш сама цял живот?

— Би било жалко — намеси се Гай. — Няма ли мъж, когото би пожелала за съпруг?

Ейлан вдигна очи към него и помълча за миг, преди да отговори:

— Никой, комуто родителите ми биха ме дали. А и животът в Горския храм има своите хубави страни. Светите жени научават тайната мъдрост и лечителското изкуство.

„Тъй, каза си Гай. Значи тя иска да е жрица и лечителка“. Думите му преди малко бяха съвсем искрени — не можеше да си представи, че такава красота трябва да се скрие от света. Ейлан бе толкова различна от всичко, което си представял за местните момичета — вярно, единствената представа за тях Досега той си бе създал от дъщерята на Клотин. Спомни си, че баща му бе споменал нещо за брак с дъщерята на негов приятел, високопоставен държавен служител в Лондиниум, но той така и не бе видял момичето.