Мэрион Брэдли - Горският храм

Кинрик се бе навел и ровеше в един сандък, поставен до долния край на леглото. Извади една риза и я загледа със смесица от присмех и неприязън.

— Тези парцали са годни само за плашило — отбеляза той. — Ще накарам момичетата да ги почистят и закърпят — ако изобщо е възможно. Тъй или иначе, нямат много работа в такова време. Освен това, облечеш ли тази риза, ще приличаш на момиче с дълга рокля — и той запрати дрехата на пода. — Отивам да потърся нещо по-подходящо.

Кинрик излезе, а Гай започна да рови в останките от дрехите си, които бяха сгънати до леглото му. Търсеше кожения колан с кесията. Доколкото можеше да прецени, всичко бе недокоснато. Вътре имаше няколко квадратни калаени плочки, които все още минаваха за разменни монети извън стените на римските градове; катарама, сгъваем нож, няколко пръстена и други дреболии, които бе свалил, преди да тръгне на лов — а, ето и това, което търсеше. Той огледа набързо късчето пергамент с печата на префекта. Хубава работа му свърши, няма що! Точно това писмо не би му осигурило никаква сигурност тук; по-скоро представляваше опасност за него — но като си тръгнеше оттук, щеше да му е необходимо по пътя към Дева.

Гай бързо го пъхна обратно в кесията. Дали бяха видели пръстена с герба? Той трескаво го заизмъква от пръста си, за да прибере и него. Тъкмо в този миг в стаята влезе Кинрик, понесъл куп дрехи. Гай го изгледа гузно — щеше да излезе, че е проверявал кесията си от страх да не са го обрали, докато е спал. Той смотолеви:

— Стори ми се, че печатът се е отделил от халката, когато съм паднал — и потри зеленикавия камък. — Страх ме беше да не падне, ако продължа да го нося.

— Римски пръстен — отбеляза Кинрик, хвърляйки му един поглед. — Какво пише?

На печата бяха изписани само инициалите му и гербът на неговия легион; той беше голяма гордост за Гай, защото Мацелий го бе поръчал специално за него при един майстор на печати в Лондиниум, но сега каза:

— Не знам — подариха ми го.

— Видът му е римски — повтори смръщено Кинрик. — Римляните са осеяли земите ни с боклуците си — оттук до Каледония. Кой знае откъде е.

Нещо в поведението на Кинрик наведе Гай на мисълта, че в момента се намира в много по-голяма опасност, отколкото когато беше в мечата яма. Бендейгид, като друид, никога нямаше да наруши законите на гостоприемството — това Гай знаеше със сигурност от разказите на майка си и дойката. Но никой не би могъл да предвиди какво би сторил избухливият Кинрик.

Гай импулсивно извади един от по-малките пръстени от кесията.

— На теб и баща ти дължа живота си — каза той. — Би ли приел от мен този дар? Не е скъп, но ще ти напомня за едно добро дело, което си извършил.

Кинрик взе пръстена, който бе прекалено тесен дори за малкия му пръст.

— Кинрик, син на Бендейгид друида, ти благодари, страннико — каза той. — Но аз още не знам името на този, комуто трябва да благодаря…

По-явен намек добрите маниери не допускаха, но пък от страна на Гай би било крайно неучтиво да го пренебрегне. Мислеше да каже името на брата на майка си, но името на главатаря на силурите, който бе дал сестра си за съпруга на римлянин, можеше да е познато дори в тези краища на Британия. По-добре да ощети малко истината, отколкото да наскърби домакините си…

— Майка ми ме е нарекла Гауен — каза той най-сетне. Това поне бе вярно — Гай, римското му име, винаги й бе звучало чуждо. — Роден съм във Вента Силурум — на юг, та родът ми не може да ти е познат.

Кинрик се замисли за миг над думите му. Въртеше пръстена, опитвайки се да го нахлузи на малкия си пръст. Внезапно някакъв проблясък озари лицето му; той се взря много внимателно в лицето на Гай и попита:

— Летят ли гарваните в полунощ?

Гай не знаеше кое го стъписа повече — думите на Кинрик или странното му поведение. За миг си помисли да не би младият човек да не е наред с главата. После отвърна небрежно:

— Опасявам се, че ти познаваш по-добре нрава на горските обитатели, но аз не съм чувал да излизат нощем.

Сега Гай забеляза, че Кинрик е преплел пръстите си по особен начин. Започваше да разбира. Това трябва да беше условният знак на някакво тайно общество — имаше какво ли не, повечето религиозни — митраисти, поклонници на Назарянина… Да не би пък тези хора да бяха християни? Не, знакът, по който се разпознаваха християните, бе риба 9 9 Рибата е християнски символ поради магическото име, което се получава от първите букви на израза „Исус Христос, Божи син, Спасител“ на гръцки език: Jesos Christos theu hujos soter, тоест ichthjus — риба. (Б.пр.) , не гарван. Тъй или иначе, тези неща съвсем не го интересуваха, и изражението му ясно го показваше. Лицето на младия британец се измени и той продължи припряно: