Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Кетрикен.

В Бъкип вече имаше кралица. На устните ми трепна глуповата усмивка. В мое отсъствие огромният замък бе преживял невероятна промяна. Чудех се само дали Искрен е направил всичко преди идването на Кетрикен, или тя е настояла за голямото чистене.

Докато се изкачвах нагоре, забелязах още промени. Застарелите петна от сажди над стенните свещници бяха изчезнали. Не видях прах дори в ъгълчетата на стъпалата. Нямаше паяжини. Големите свещници на всяка площадка светеха ярко. А до тях имаше стойки с оръжия за отбрана. Значи това било да си имаш кралица. Но не помнех Бъкип да е бил така отлично поддържан, чист и благоуханен дори когато съпругата на Умен все още бе жива.

Пред кралските покои стоеше на стража навъсен стар ветеран, когото познавах още откакто бях невръстно хлапе. Той не обичаше да говори. Вгледа се в мен, после ме позна. Усмихна се леко и попита:

— Имаш ли да докладваш нещо особено важно, Фиц?

— Само това, че си дойдох — отвърнах аз и той кимна сдържано. Беше свикнал да идвам тук по всяко време на денонощието, но не си позволяваше да прави предположения или изводи, дори избягваше да слуша догадки. Затова тихо влезе в кралските покои да съобщи някому, че Фиц е дошъл. След малко се върна с известието, че кралят се радва на моето благополучно пристигане и ще ме повика, когато сметне за необходимо. Тихичко отстъпих от вратата. Подобен отговор от устата на краля означаваше много. Умен никога не си губеше времето за празни любезности.

Малко по-нататък в същия коридор бяха покоите на Искрен. И тук пазачът ме позна, но когато го помолих да съобщи за завръщането ми, той отговори, че принц Искрен не е в стаята си.

— А къде? В кулата ли? — попитах аз, като се чудех какво може да наблюдава по това време на годината. Поне няколко месеца зимните бури щяха да опазват бреговете ни от нашествия.

Устните на пазача бавно се разтеглиха в усмивка. От недоумяващия ми поглед усмивката стана още по-широка.

— В момента принц Искрен не е в стаята си — повтори той, после добави: — Ще се погрижа да получи твоето съобщение веднага щом се събуди.

Още малко стоях пред вратата като замаян. После тихо се отдалечих. Изпълваше ме изумление. Ето значи какво било да има кралица в замъка.

Изкачих още два етажа и тръгнах по коридора към стаята си. Вътре миришеше на застояло и камината не гореше. Беше студено, занемарено и прашно. Не се усещаше докосване на женска ръка. Стаята ми се стори гола и сива като затворническа килия. Но все пак бе по-топла от шатрата сред снега, а пухеният дюшек се оказа точно толкова мек и дебел, колкото го помнех. Захвърлих мръсните си дрехи, проснах се на леглото и заспах.