Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Браво, ти си най-доброто куче — похвали я Бърич.

После се изправи и продължи обиколката. Лиска го последва, размахвайки енергично опашка.

Аз останах на място и усетих как топлината изцежда последните ми сили. Едно момче дотича да ми даде фенер, сетне хукна подир Бърич. Пристъпих към отделението на Сажда и отворих вратата. Тя побърза да влезе с доволно пръхтене. Сложих фенера на лавицата и се огледах. У дома. Не стаята в замъка или което и да било друго място, а именно тази конюшня бе мой дом. Само във владенията на Бърич, сред неговите животни се чувствах в безопасност. Ех, ако можех да върна някогашните дни, да се заровя в сламата и да метна отгоре си стар конски чул…

Сажда пак изпръхтя, този път укоризнено. Беше ме носила толкова дълго, че заслужаваше да я възнаградя с грижи. Но ремъците и катарамите не се поддаваха на вдървените ми пръсти. Когато най-сетне смъкнах седлото, едва не го изтървах. После безкрайно дълго свалях юздата. Лъскавите метални части танцуваха пред очите ми. Накрая замижах и оставих ръцете си да работят сами. Когато отново погледнах, до мен стоеше Хендс. Кимнах му и юздата се изплъзна от безжизнените ми пръсти. Той я погледна, но премълча. Наля на Сажда кофа чиста вода, след това донесе овес и сено. Тъкмо свалях от лавицата четките, когато Хендс се пресегна и ги издърпа от изтощената ми ръка.

— Аз ще я изчеткам — тихо каза той.

— Погрижи се първо за своя кон — възразих аз.

— Вече го направих, Фиц. Слушай. Няма да свършиш добра работа. Едва се държиш на крака. Върви да си починеш. — Той помълча и добави: — Някой друг път ще ми върнеш услугата.

— Бърич ще ме одере жив, ако оставя друг да се грижи за коня ми.

— Не, няма — обади се Бърич откъм вратата. — Не бих позволил на човек в твоето състояние да припари до кон. Остави Сажда на Хендс, момче. Той си знае работата. Хендс, засега разчитам на теб. Като свършиш със Сажда, иди да видиш онази петниста кобила в южния край на конюшнята. Не знам чия е и откъде идва, но ми се видя болна. Ако и ти сметнеш така, заръчай на момчетата да я отделят от другите коне и да забършат отделението с оцет. Аз отивам да заведа Фицрицарин до стаята му и веднага се връщам. Ще ти донеса храна и може да хапнем в моята стая. А, и прати някое момче да запали огнището. Стаята сигурно е изстинала като ледник.

Хендс кимна и пъргаво се зае с кобилата. Сажда бе заровила муцуна в овеса. Бърич ме хвана за ръката.

— Идвай — каза той властно, като на кон.

Докато вървяхме по дългия проход между отделенията, неволно се подпрях на рамото му. Преди да излезем, Бърич взе един от фенерите до вратата. След топлата конюшня нощта ми се стори още по-студена и мрачна. Отново ръсеше сняг. Тръгнахме по замръзналата пътека към кухнята. Мислите ми блуждаеха като падащите снежинки. Не усещах краката си.

— Вече всичко е променено. Завинаги — казах на нощта. Снегът погълна думите ми.

— Кое? — попита разтревожено Бърич. Сигурно се боеше, че треската пак ме прихваща.

— Всичко. Твоето отношение към мен. Когато не се преструваш. Отношението на Хендс. Преди две години с него бяхме приятели. Две най-обикновени конярчета. Никога не би предложил да изчетка Сажда вместо мен. Но тази вечер се държеше така, сякаш си има работа с някакъв недъгав болник… който не заслужава дори оскърбление. Сякаш съм в правото си да изисквам от него. Ратниците на портата не ме познаха. Дори и ти, Бърич. Ако се бях разболял преди половин година, щеше да ме отмъкнеш в сеновала и да ме натъпчеш с кучешки лекове. Нямаше да търпиш възражения. А сега ме водиш до кухненската врата и…

— Стига си хленчил — грубо ме прекъсна Бърич. — Стига си се жалвал и окайвал. Ако Хендс беше толкова грохнал, и ти щеше да направиш същото за него. — Той помълча и неохотно добави: — Времето променя нещата. Хендс не е престанал да ти бъде приятел. Но ти вече не си онова момче, което по жътва тръгна от Бъкип. Онзи Фиц беше мое конярче и вестоносец на Искрен. Нищо повече. Да, в жилите ти тече кралска кръв, но това май не вълнува никого, освен мен. Ала горе, в Планинското кралство, ти разкри нещо ново. Няма значение, че си бледен и едва се държиш на крака след един ден езда. Държиш се като истински син на Рицарин. Това личи от пръв поглед и стражниците го усетиха. Хендс също. — Бърич въздъхна, блъсна с рамо тежката кухненска врата и тихо промърмори: — И аз го усетих, Еда да ни е на помощ.

А после, сякаш за да опровергае думите си, ме замъкна в караулното до кухнята и безцеремонно ме блъсна върху една от дългите пейки край нащърбената дървена маса. Миризмата на караулното ми се стори изумително приятна. Всеки войник, бил той изморен, премръзнал или пиян, можеше тук да намери утеха. Готвачите винаги оставяха пълно котле да къкри над огъня, а на масата непременно имаше хляб, сирене и жълто лятно масло от подземните килери. Бърич сипа две паници гореща яхния и наля по халба бира, за да преглъщаме по-лесно хляба и сиренето.