Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Аз го разбирам.

— Аз също. Но му казах, че бих могъл да намеря там място за Копривка, дори той да предпочете да не отиде. Би могла да ми служи като паж, ако не нещо друго, макар да съм сигурен, че кралица Кетрикен ще е щастлива да я има край себе си. Нека види порядките в една цитадела и град, нека вкуси от дворцовия живот, казах му. Бърич го отхвърли веднага и изглеждаше почти обиден, че съм го предложил.

Неволно издишах тихо, с облекчение. Сенч отпи от брендито и ме загледа мълчаливо. Изчакваше. Знаеше кой ще е следващият ми въпрос не по-зле от мен. Защо? Защо беше потърсил Бърич, защо му беше предложил да отведе Копривка в Бъкип? Отпих и аз и се замислих за стареца. Старец? Да, но не както остаряват повечето хора. Косата му бе побеляла съвсем, но зеленото в очите му сякаш пламтеше още по-ярко под тези снежни кичури. Мислех си колко упорито се е борил с тялото си, за да не се изгърбят съвсем изкривените му вече рамене, какви церове е взимал, за да удължи тази жизненост, и какво са му стрували тези церове в други отношения. Беше по-стар от крал Умен, а Умен беше мъртъв от много години. Незаконен кралски син от същото потекло като моето, той като че ли вирееше прекрасно сред интриги и съперничества така, както аз не можех. Аз бях избягал от двора и всичко, което бе свързано с него. Сенч бе избрал да остане и беше станал незаменим за още едно поколение Пророци.

— Тъй. А Търпение как е напоследък? — Подбрах внимателно въпроса си. Вестите за жената на баща ми бяха много встрани от онова, което исках да науча, но можех да използвам отговора му, за да се доближа до него.

— Лейди Търпение ли? Ами от няколко месеца не съм я виждал. Повече от година всъщност. Тя е в Трейдфорд. Управлява го, и то доста добре. Странно, като си помисли човек. Когато наистина беше кралица и се венча за баща ти, тя така и не се утвърди. Като вдовица беше напълно доволна от ролята на ексцентричната лейди Търпение. Но когато всички други избягаха, стана фактическата кралица в Бъкип, макар и без титла. Кралица Кетрикен прояви благоразумие да й даде лично владение, защото тя така и нямаше да се примири да е нещо по-малко от кралица в Бъкип.

— А принц Предан?

— Толкова прилича на баща си, колкото изобщо е възможно — отбеляза Сенч и поклати глава. Погледнах го изпитателно, зачуден какво има предвид с тази бележка. Колко ли знаеше? Той се намръщи и продължи: — Кралицата трябва да го прати малко навън. Хората говорят за Предан, както за баща ти, Рицарин. „Съвършен до крайност“, казват, и се боя, че са почти прави.

Долових лека промяна в гласа му.

— Почти ли?

Сенч ми отвърна с почти извинителна усмивка.

— Напоследък все едно не е самият той. Винаги е бил самотен младеж — но това върви с положението на единствен принц. Винаги трябва да има предвид положението си и винаги трябва да внимава да не изглежда, че фаворизира някой приятел за сметка на друг. Това го направи самонаблюдателен. Но напоследък характерът му е станал по-мрачен. Разсеян е и унил, толкова е потънал във вътрешните си мисли, че като че ли изобщо не съзнава какво става в живота на хората около него. Не че е невежлив или невнимателен, най-малкото — не и съзнателно. Но…

— На колко стана, на четиринайсет? — попитах. — Както го описваш, не изглежда по-различен от моя Хеп напоследък. Мислех си същите неща за него — че трябва да го пусна малко навън. Време е да попътува и да научи нещо ново, от някой друг, освен мен.

Сенч кимна.

— Мисля, че си абсолютно прав. С кралица Кетрикен стигнахме до същото решение за принц Предан.

Тонът му ме накара да заподозра, че току-що съм вкарал главата си в примката.

— Тъй ли? — отвърнах предпазливо.

— Тъй, да. — Сенч капна още бренди в чашата си и после се ухили, даваше ми да разбера, че играта е приключила. — Тъй. Вече несъмнено си се досетил. Дошъл съм да те поканя да се върнеш в Бъкип и да въведеш принца в Умението. И Копривка също, стига да можем да убедим Бърич да я пусне и ако притежава наклонност към него, разбира се.

— Не. — Казах го бързо, преди да е успял да ме изкуси. Не съм сигурен колко решително прозвуча отговорът ми, защото още щом Сенч го каза, желанието да го направя кипна в мен. Това бе отговорът, тъй простият отговор след всичките тези години. Да обуча нова котерия боравещи с Умението. Знаех, че ръкописите и табличките, свързани с магията на Умението, са у Сенч. Магистърът на Умението Гален, а след това и принц Славен, погрешно ги бяха скрили от нас преди толкова много години. Но сега можех да ги проуча, можех да науча повече и да обуча други, след като Гален вече го нямаше, но както се полага. Принц Предан щеше да разполага с котерия Умели, които да го подпомагат и защитават, а аз щях да сложа край на самотата си. Щеше да има някой, който да ми отвърне, щом се пресегна.