Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Забелязах и още нещо — че очите на лейди Бресинга често се спират върху мен. Едва ли се възхищаваше на пошлото ми облекло. Приличаше на жена, която се опитва да си спомни нещо. Бях почти сигурен, че никога не съм я срещал в другия си живот, като Фицрицарин. Но да си почти сигурен за нещо означава да те човърка съмнение в някое кътче на ума. Известно време държах главата си леко наведена и очите извърнати настрани. Чак след като прецених другите си дадох сметка колко вълча е позата ми. Когато тя ме погледна отново, срещнах погледа й твърдо и на свой ред се взрях в нея. Не бях чак толкова дързък, че да й се усмихна, но нарочно разширих очи, уж че изпитвам интерес към нея. Обидата й от наглостта на слугата на лорд Златен беше явна. Тя премрежи очи по котешки и започна да гледа през мен. При този поглед най-сетне се убедих за нея. Старата кръв.

Зачудих се дали тя е жената, пленила въображението на принца. Определено беше привлекателна. Пълните й устни намекваха за чувственост. Предан нямаше да е първият младеж, паднал жертва на опитна по-възрастна жена. Това ли е била целта й с подаряването на котката? Да го съблазни и да спечели младото му сърце, тъй че където и да се ожени Предан, да държи винаги част от душата му? Това можеше да обясни защо беше дошъл тук, след като бе избягал от Бъкип. Но не можеше да обясни неудовлетворената му страст. Не. Ако беше решила да прелъсти принца, щеше да действа бързо, за да го обвърже колкото може по-силно. Нещо друго имаше тук, нещо странно, както беше казал вълкът.

Кратко махване на лорд Златен с ръка, и в края на вечерята бях освободен. Тръгнах си, но с неохота. Исках да видя с очите си каква реакция ще предизвика отвратителното му поведение. Вечерящите вече ги очакваха други развлечения: музика, игри на късмета и разговори. Отидох в кухнята и отново ми предложиха богат избор от остатъците от пиршеството. Тази вечер бяха поднесли печено прасенце и сега много парчета крехко месо и хрупкава кожица лежаха пръснати между кокалите в блюдото. Вървеше със сос от кисели ябълки и диви ягоди. С хляба, прясното сирене и няколкото халби ейл се получи повече от обилно ядене. Щеше да е още по-приятно, ако не бяха награбили слугата на лорд Златен да отговаря за поведението на господаря си.

Любезен и Сидел, уведоми ме строго Лебвен, били сгодени почти от раждането си. Е, ако не официално, то поне било заявено на всеослушание пред всички хора от двете домакинства, че двамата са вречени един на друг. Родът на майка му и фамилията на лорд Грейлинг открай време били в най-приятелски отношения, а и двете имения бяха съседни. Защо да не се възползва дъщерята на лорд Грейлинг от светкавичното издигане на лейди Бресинга в обществото? Старите приятели трябва да си помагат един на друг, нали така. Какво си въобразявал моят господар, да се намесва така между тях? Възможно ли било намеренията му да са честни? Щял ли да отмъкне годеницата на младия Любезен, да я отведе в кралския двор и да й предложи богатство много над сана й? Задирял ли жени в Бъкип и да не би само да си играел с чувствата й? Добър дуелист ли бил? Защото Любезен бил с буен нрав и гостоприемство или не, момчето можело да го предизвика заради Сидел.

На всичко това отвърнах с незнание. Наскоро съм се бил хванал на служба при лорд Златен. Малко съм знаел все още за навиците на господаря си и за нрава му… Бях любопитен също като тях какво ще стане. Възбудата, която бе предизвикал лорд Златен, беше толкова голяма, че не можех да насоча разговора към Предан или към Старата кръв, или към каквато и да е друга полезна тема. Задържах се само докато успея да свия едно по-голямо парче месо. След това се извиних със задълженията си, напуснах кухнята и се запътих към стаята си, отчаян и дълбоко загрижен за благополучието на лорд Златен. Веднага щом се прибрах, се преоблякох в много по-скромното си синьо облекло. Зеленият жакет бездруго беше доста пострадал от криенето на месото. После седнах и зачаках връщането на господаря си. Мъчеше ме силно притеснение. Ако прекалеше с тази роля, наистина имаше опасност да се озове срещу оръжието на младия Любезен. Съмнявах се, че лорд Златен е по-добър в боравенето с меч, отколкото беше Шутът някога. Щеше, разбира се, да е скандално, ако се стигнеше до кръвопролитие, но младежи в положението на Любезен обикновено не бяха склонни да се притесняват от такива подробности.

Нощните дълбини бяха отминали и вече наближаваха плитчините на утрото, когато на вратата се почука. Една слугиня с кисела физиономия ме уведоми, че господарят ми се нуждае от помощта ми. Последвах я със замряло сърце и намерих лорд Златен изпаднал в несвяст от пиене на пейка в едно антре. Лежеше проснат като захвърлена дреха. И да бяха видели други хора падението му, бяха го изоставили. Дори слугинята оправи косата си с нервен жест и ме остави сам да се погрижа за него. Скоро след като напусна, почти очаквах той да се вдигне и да ми смигне, че всичко е било игра. Но не стана така.