Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Любезен рязко стана и закрачи към изхода. Майка му каза нещо на една жена и тя го пресрещна, преди да е напуснал залата. Размениха си тихо няколко думи, като тонът на младежа не беше никак спокоен. Не можах да проследя какво каза, защото в този момент се разнесе високо гласът на лорд Златен:

— Жалко, че нямам огледало да ти покажа, но трябва да си доволна, че виждаш колко ти отива тази украса в очите ми.

По-рано през деня бях изумен колко дръзко се беше домогвала Сидел до лорд Златен и колко готова беше да зареже младия си ухажор заради чуждия благородник. Сега почти я съжалявах. Всички са чували за птици, хипнотизирани от змии, но лично аз никога не бях виждал такова нещо. Това, на което бях свидетел сега, приличаше повече на цвете, обърнато към светлината. Тя поглъщаше вниманието му и разцъфваше в топлината му. Само за няколко мига момичешкото й увлечение към неговата възраст, богатство и фини обноски се превърна в много по-женска топлота и възхита. Съзнавах с все по-нарастваща убеденост, че е готова да легне с него, стига той да го пожелае. Почукаше ли на вратата на спалнята й тази нощ, щеше да му отвори без колебание.

— Той прекалява. — Шепотът на Лоръл беше примесен с ужас.

— И още как. — Свих рамене в стегнатия си ярък жакет. Ролята ми на телохранител на лорд Златен можеше да се превърне в реалност тази нощ. Любезен най-малкото определено го гледаше убийствено.

Когато лейди Бресинга обяви, че е време за вечеря, Любезен направи глупавата грешка да се поколебае. Преди дори да получи шанс обидено да откаже да придружи Сидел до масата, неговият съперник вече беше поднесъл ръката си и момичето я беше приело. Това принуди Любезен да приеме ролята на кавалер на пренебрегнатата си майка и двамата последваха скъпия гост и жертвата му в трапезарията.

Постарах се да озаптя чувствата си и да остана стоически наблюдател на тази вечеря. Тактиката на лорд Златен ми разкри много. Родителите на Сидел очевидно се разкъсваха между това да се мазнят на лейди Бресинга и сина й и съблазнителната перспектива за дъщеря им, спечелила вниманието на този изключително богат благородник. Лорд Златен беше много по-желан улов от младия Любезен, но те все пак си даваха сметка за опасността, заплашваща младата им дъщеря. Да привлечеш окото на един благородник не е като да разчиташ на предбрачната клетва на друг. Имаше опасност лорд Златен да си поиграе с дъщеря им и да провали бъдещия й брак. Опасно въже, за да ходи по него младо момиче като Сидел, и от начина, по който лейди Грейлинг ронеше хляба си, разбирах ясно съмнението й, че Сидел ще може да мине по него.

Авоин и Лоръл отчаяно се опитваха да насочат разговора към лова и приказката най-сетне потръгна, но лорд Златен и Сидел бяха твърде увлечени в тихо шепнене помежду си, за да обърнат внимание. Любезен, който седеше от другата страна на Сидел, беше пренебрегнат и от двамата. Авоин държеше на прилагането на седефче в обучението на котките за лов, тъй като всички знаели, че една котка избягва всичко, белязано с есенция от билката. Лоръл вметна, че лукът понякога се използва за същата цел. Лорд Златен предложи на Сидел хапка от блюдото си и я зяпаше прехласнат, докато тя дъвчеше. Тази нощ пиеше много, чаша след чаша, като че ли направо ги изливаше в гърлото си. Изпитвах тревога. Шутът някога, пиян, беше винаги избухлив и непредсказуем. Дали лорд Златен щеше да е по-сдържан, като си надхвърлеше мярката?

Гневът на Любезен явно бе кипнал, защото долових отзвук от въпрос-Осезание отнякъде. Не можах да доловя мисълта, само чувството, което я придружаваше. Нещо бе напълно готово да разкъса лорд Златен заради Любезен. Не се съмнявах, че ловната му котка е обвързаният му с Осезание звяр. Несдържаната ярост във връзката помежду им кипеше от жажда за кръв. Прекъсната бе мигновено, но не можех да я сбъркам с нищо друго. Момчето бе Осезаващо. А лейди Бресинга? Загледах се покрай нея и започнах да я наблюдавам, без да го показвам явно. Не долавях и следа от Осезанието от нея, но тя излъчваше майчинско неодобрение заради слабостта на сина си. Защото беше издал Старата си кръв пред някой, който би могъл да усеща тези неща? Или защото неприязънта му бе изписана толкова явно на лицето му? Издаването на чувства така открито не е на почит сред знатните особи.

Както и предишната вечер, стоях неподвижно зад стола на лорд Златен. От разговорите научих малко, но много повече — от погледите. Скандалното поведение на лорд Златен едновременно запленяваше и ужасяваше другите гости. Шепнеха си и се споглеждаха стъписани. В един момент лорд Грейлинг взе да диша тежко, понеже жена му му шепнеше разпалено нещо. Изглежда, беше готова да рискува благоволението на лейди Бресинга заради възможната изгода от по-добър брак. През цялата тази размяна пресявах изражения и реплики и търсех някакви признаци кой е Осезаващ. Не можех да претегля информацията, но се задоволих с това, че лейди Бресинга и Любезен със сигурност са. Също толкова убеден бях, че техният Майстор-ловец не е. От другите гости на трапезата имаше двама, които подозирах. Една дама, лейди Джерит, имаше нещо котешко в държането. Може би не се усещаше как души всяко блюдо, преди да посегне да го опита. Съпругът й, здравеняк и сърдечен човек, току извръщаше глава настрани, за да му е по-удобно да смъкне месото от поредното птиче бутче. Дребни навици, но издаващи. Както принцът беше избягал от Бъкип в Гейлкип, така можеше, подгонен от Гейлкип, да иде в друго дружелюбно за Осезанието имение. Тези двамата живееха на юг. Дирята на принца водеше на север, но това не означаваше, че няма да обърне.