Патрик Ротфусс - Музиката на тишината

Все още го усещаше в ръцете си. Виждаше острите му ръбове, отпечатани като целувка по кожата й. Тя се изправи и сковано пое надолу по стъпалата. Пристъпваше замаяно и колебливо, а нови и нови неразумни стъпала се опитваха да я спънат отново — като изкуфял старец, който непрекъснато разказва една и съща история и тя изобщо не е смешна.

Тя знаеше. Трябваше да се движи по-внимателно в света. Знаеше как стоят нещата. Знаеше, че ако не стъпваш леко като птичка, целият свят ще се разпадне и ще те смаже. Като къщичка от карти. Като бутилка, паднала на камъните. Като китка, здраво притисната под нечия ръка с горещия дъх на нужда и вино…

Настръхнала и скована, Аури застана на най-долното стъпало. Беше свела очи, а слънчевата й коса се спускаше около тялото й. Това беше най-голямата злина, която можеше да стори. Дори не можеше да се насили да вдигне очи от мъничките си крака, потънали в прах.

Но нямаше какво друго да направи. Тя вдигна поглед и предпазливо надникна. Сетне надникна по-смело. И накрая видя парчетата и сърцето й подскочи в гърдите. Не. Той не се беше строшил. А разбил. Той се беше разбил.

На лицето й бавно се появи усмивка. Толкова широка, все едно беше изяла луната. О, да. Фундамент се беше разбил, но това не беше неправилно. Разбиват се вълните. Разбиват се черупките. Разбиват се оковите. Как иначе някой толкова сигурен в себе си да пусне на свобода съвършените си отговори? Някои неща трябва да се разбият, за да се разберат.

Фундамент лежеше разбит на три проблясващи парчета. Три нащърбени парчета с по три зъба всяко. Вече не беше ос, забита дълбоко в сърцето на нещата. Беше се превърнал в три по три неща.

Усмивката й стана още по-широка, макар че това не изглеждаше възможно. О. О. О. О, разбира се. Не й трябваше нещо. Нищо чудно, че не го беше намерила досега. Нищо чудно, че всичко беше тръгнало накриво. Трябваха й три неща. Той щеше да й донесе три неща и също толкова трябваше да му занесе тя. Нейният дар за него щеше да включва три съвършени неща, всяко по три.

Аури смръщи чело и се обърна, за да погледне нагоре по стълбището. Зъбното колело се беше ударило в седмото стъпало. Фундамент го беше строшил съвсем очебийно. Значи не бяха седем. Ето още нещо, което беше объркала. Той нямаше да дойде на седмия ден. Щеше да дойде днес.

В някой друг момент това откритие може би щеше да я изкара от релси. Щеше да я накара да се изпоти и да се оплете безнадеждно. Но не и днес. Не и когато истината беше толкова сладостна и ясна пред очите й. Не и когато всичко изведнъж беше станало толкова очевидно. Нямаше нищо по-лесно от това да намери три неща, когато вече знаеше истината.

Аури беше толкова зашеметена от откритието, че й трябваха няколко минути да осъзнае къде е застанала. Или по-скоро да осъзнае, че стъпалата най-сетне знаят къде са застанали. И какво представляват. И къде им е мястото. И това място си имаше име. Казваше се Деветум.

Аури събра трите по три и се отправи обратно към Покривалото. Вече й се струваха много по-леки, но това не беше изненадващо. Все пак бяха пуснали тайните си на свобода, а Аури много добре знаеше колко тежки могат да бъдат несподелените тайни.

Когато се върна в Покривалото, тя внимателно подреди трите. Но още преди да ги сложи както трябва до стената, тя вече виждаше първия си подарък за него. Нямаше как да го види по-ясно. Нищо чудно, че тук имаше толкова много празно място. Нищо чудно, че никога не беше използвала втората полица до стената.

Зъбите бяха великолепни. Толкова истински. Блестяха като сбъднати желания от вълшебна приказка.

След като видя как трябва да стоят нещата, Аури занесе първото блестящо три обратно в Тръмното. Мина през Колата с голите мъже и съвършения Анулет, а сетне през Деветум, който нехаеше за чисто новото си име.

Широко усмихната, тя занесе блестящото медно три направо при чекмеджето на гардероба и най-старателно го прибра вътре. Събра се без никакво усилие. Мястото му беше там, като на любовник в леглото или на ключ в ключалката. Тя протегна и двете си ръце и усети хладната бяла гладкост на чаршафа с върховете на пръстите си. Извади го и го притисна към устните си.

Вече беше свободен да си тръгне. Останала без дъх от вълнение, тя се втурна обратно към Покривалото, притиснала чаршафа към гърдите си.

Второто три отнесе направо в Токс. И за един миг, през който не смееше да диша, Аури остави Онова долу зад себе си. През счупената стена, по тайното стълбище и през подземието, право в склада на най-добрата странноприемница, която й беше известна. Там остави второто три и отнесе дебел пухен дюшек, натъпкан с белота и невинност. Беше гладък и мек, изпълнен с нежен шепот и спомен за изминати пътища.