Патрик Ротфусс - Музиката на тишината

Когато всичко беше разчистено, вратата се отвори съвсем лесно, а ръждясалите панти нададоха жален зов. Зад нея имаше малък килер. В него имаше празно нощно гърне. Имаше и дървена кофа, четка от онези, които се ползват за търкане на корабни палуби, и твърда метла от брезови клонки. От вътрешната страна на вратата висяха два празни ленени чувала. По-малкият от тях нямаше търпение да си свърши работата, затова Аури се усмихна и го напъха в отделен джоб.

Метлата беше нетърпелива след толкова много стоене на едно място, затова Аури я взе и се захвана да мете натрупалите се с времето прах и пръст и да ги събира на малки купчинки. Дори след това метлата си остана все така неспокойна, затова Аури отиде да измете и безименното стълбище.

Естествено, тя взе и Фоксен със себе си. Нямаше как да се довери на подобно място да се държи прилично в тъмното. Но тъй като за обстойно почистване й трябваха двете ръце, тя завърза Фоксен за дълъг кичур от буйната си коса. Това леко накърни самочувствието на Фоксен, така че Аури го целуна, за да се извини за оскърблението. Но и двамата знаеха, че в действителност той тайничко се вълнува от възможността да се мята наляво-надясно и да кара сенките да се въртят като полудели.

Затова той повися и се повъртя. Аури се постара да не забелязва прекомерното му въодушевление, докато още веднъж премиташе безименните стъпала. Нагоре и надолу и отново нагоре, метлата от брезови клонки със замах разчистваше стъпалата от нападалите камъчета, песъчинки и прах. Те бяха поласкани от това внимание, но си останаха все тъй потайни.

Аури върна метлата в килера, сетне извади нощното гърне и го сложи до гардероба. Леко го завъртя, така че да гледа в правилната посока.

Тоалетната масичка беше колкото пленителна, толкова и смущаваща. На вид беше разбъркана, но нищо не изявяваше желание да бъде подредено. Изключение правеше само четката за коса, която Аури премести до лукав рубинен пръстен.

Тя скръсти ръце и се загледа в тоалетната масичка в продължение на цяла минута. Сетне застана на четири крака и я огледа отдолу. Отвори чекмеджетата и премести носните кърпи от лявото в дясното, сетне се намръщи и ги върна обратно, както си бяха.

Най-сетне тя избута цялото нещо няколко крачки вляво и го доближи леко до стената, като внимаваше нищо да не падне на пода. Премести на същото разстояние и стола с високата облегалка, с лице към огледалото. Сетне го вдигна, разгледа долната част на краката му и леко сви рамене, преди да го остави обратно долу.

На пода до гардероба имаше разклатена каменна плоча. Аури я отмести с ръка, пооправи малката кожена кесия и парченцето вълнен плат, скрити под нея, и я върна на мястото й, като я натика хубаво с дръжката на метлата. Пробва с крак дали още се клати и се усмихна, когато установи, че вече не помръдва от мястото си.

Накрая отвори гардероба. Раздалечи виненочервената кадифена рокля и одеждите от светлосиня коприна. Затвори хубаво открехнатия капак на висока кутия за шапки. Отвори чекмеджето на дъното на гардероба.

И тогава дъхът й секна. Прилежно сгънати, на дъното на чекмеджето лежаха няколко съвършени чаршафа, светли и гладки. Аури протегна ръка и докосна единия, изумена от гъстотата на нишките на плата. Беше толкова фино изтъкан, че не различаваше отделните нишки. Допирът до него беше хладен и приятен като целувката на любимия, който току-що се е прибрал от студа.

Аури погали тъканта с ръка. Колко ли прекрасно би било да заспи върху подобен чаршаф? Да легне върху него и да усети как цялата му прелест се разлива по голото й тяло?

Тя потрепери, а пръстите й се вкопчиха в сгънатия чаршаф. Почти не осъзнаваше какво върши, когато го взе от правилното му място и го притисна до гърдите си. Погали с устни гладката му повърхност. Под него имаше други чаршафи. Цяло съкровище. Със сигурност беше повече от достатъчно за място като Тръмното. Пък и тя беше поправила толкова много неща. Със сигурност…

Тя впери поглед в чаршафа. Но макар че от очите й бликаше нежност и копнеж, устните й бяха сърдити и стиснати. Не. Не се прави така. Тя знаеше истината. Тя много добре знаеше къде е мястото на този чаршаф.

Аури затвори очи и върна чаршафа в чекмеджето, а в гърдите й пламтеше срам. Понякога беше наистина алчна. Копнееше да притежава. Разбъркваше правилната подредба на света. Разхвърляше всичко съобразно собствените си желания.

Тя затвори чекмеджето и се изправи на крака. Огледа се и кимна на себе си. Това беше добро начало. Тоалетната масичка определено имаше нужда от грижи, но тя все още не знаеше точно какви. При все това мястото си имаше име и всичко неотложно беше свършено.