Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Палдин побеля и свали кинжала. Стражът бе изтеглил меча си и сега стоеше зад Катерача.

— Добре — каза той. — Сега прочети посланието отново. Ще забележиш, че то гласи „Внимавай за надирска армия“. Оттам и устното съобщение. „Удръж крепостта на всяка цена“ се отнася до бунтовниците и проклетите сатули. Императорът иска от теб да му се подчиняваш. Той се нуждае от надирите — разбра ли?

— Съобщението не е съвсем ясно.

— На мен ми е достатъчно ясно — отсече Катерача. — Императорът уговори примирие с надирите. Те пращат армия, която да му помогне да изкорени бунтовниците от империята веднъж завинаги.

— Трябва да получа потвърждение — възрази Палдин.

— Нима? Отказваш да изпълниш заповедите на своя император?

— Ни най-малко. Верен съм му и винаги съм бил. Просто това е толкова неочаквано.

— Разбирам. Критикуваш императора, задето не ти изяснява всичките си планове?

— Не слагай думи в устата ми. Не казах това.

— Приличам ли ти на глупак, Палдин?

— Не, това е…

— Що за идиот трябва да съм, за да ти нося послание, което доказва, че съм лъжец?

— Да, виждам това…

— Е, има две възможности. Или аз съм глупак, или…?

— Разбирам — измърмори Палдин.

— При все това — продължи Катерача и тонът му стана малко по-благ, — предпазливостта ти не е лишена от смисъл. Можеше и да съм предател.

— Именно.

— Затова ще ти позволя да пратиш съобщение, за да получиш потвърждение.

— Благодаря.

— Няма за какво. Имаш чудесни покои тук.

— Да.

— Проверил ли си ги внимателно?

— За какво?

— Тайни места, където шпиони могат да се скрият незабелязани и да подслушват.

— Тук няма такива.

Катерача се усмихна и затвори очи.

— Ще потърся вместо теб — каза той.

Ган Палдин и стражът останаха смълчани, докато Катерача бавно се обръщаше на пета. Пръстът му се стрелна към стената.

— Там! — каза той и двамата подскочиха.

— Къде?

Младият мъж отвори очи.

— Там, до дървения панел. Таен проход!

Той пристъпи към дъбовата гравюра и натисна скрит бутон. Панелът се плъзна настрани и разкри тесен проход и стълбище.

— Наистина трябва да бъдеш по-внимателен — каза Катерача. — Мисля сега да поспя и да отпътувам с посланието ти утре. Или предпочиташ друг пратеник да тръгне тази нощ?

— Ъъ… не! — отвърна Палдин, загледан в обгърнатия от паяжини мрак. — Как го направи?

— Не поставяй под съмнение силата на Духа! — каза Катерача.

Ананаис слезе от стената и отиде при Торн, Лейк и Галанд, седнали на тревата. Те бяха донесли кани с вино и чинии с месо и групата ядеше в мълчание. Ананаис не видя как зверовете разкъсаха стария му приятел, ала се бе обърнал навреме, за да стане свидетел на това как силата на тамплиерите беше пометена от ужасната свирепост на умиращите съчетани.

След това Легионът ги атакува отново, но без особено желание. Отблъснаха ги с лекота. Дарик обяви почивка, докато отнесат телата: пет хиляди съчетани, триста тамплиери и още хиляда войници бяха умрели в онези ужасяващи минути.

Ананаис видя Балан, седнал сам сред дърветата. Взе кана вино и отиде при него. Свещеникът излъчваше ужасна тъга с наведената си глава и очи, вперени в земята. Гигантът седна до него.

— Кажи ми! — нареди той.

— Какво има да се казва? — отвърна свещеникът. — Те дадоха живота си за вас.

— Какво направиха?

— Не мога да ти го опиша. Но, казано просто, създадоха образ в умовете на зверовете. Картината събуди човешкото у тях и ги разкъса.

— Не можеха ли да го постигнат от безопасността на стената?

— Може би. Но колкото си по-близо до някого, толкова по-голяма е силата ти. Трябваше да се приближат, за да са сигурни, че ще успеят.

— И сега си останал само ти.

— Да. Само Балан!

— Какво става в Тарск?

— Сега ще разбера — каза свещеникът и затвори очи. След няколко мига ги отвори отново. — Всичко е наред. Стената стои.

— Колцина са изгубили?

— Триста мъже няма да се бият отново. Само сто и четиридесет са умрели.

— Само — промърмори Ананаис. — Благодаря.

— Недей да ми благодариш — каза Балан. — Ненавиждам всичко в това побъркано начинание.

Ананаис го остави и тръгна сред дърветата, сваляйки маската си, за да позволи на хладния нощен въздух да успокои възпалената кожа. Спря при един поток и сведе глава, за да отпие дълбоко. Райван го видя там и извика, за да му даде време да си сложи маската.

— Как върви? — попита тя.

— По-добре от очакваното. Но повече от четиристотин мъже са мъртви на двете стени. Поне още четиристотин няма да се бият отново.