Андреа Кремер - Вълче биле

Кимнах, без да обръщам внимание на Конър, но после сбърчих чело.

— Ако господин Селби знае за нашия свят, защо допусна да се говори за Хобс в часа му? Знаете ли какво се случи с него?

Учителят ни беше обсъждал „Войната на всички срещу всички“ (тема, повдигната от Шей, ала строго забранена от училищното настоятелство) и си бе платил за това. Прекрасно помнех как се бе свлякъл на пода в класната стая, гърчейки се в конвулсии, а от устата му течеше пяна. Магическо изтезание, маскирано като епилептичен пристъп.

Аника направи болезнена гримаса, ала Конър се разсмя.

— Случи се, защото е сантиментален глупак. За малко да го заловят — при тези думи той хвърли насмешлив поглед към Шей. — Толкова бе очарован, че Потомъкът иска да говори за Хобс. Сметна го за знак свише или нещо подобно.

Шей се намръщи.

— Навярно е точно това — каза Сайлъс. — Ако поне от време на време отваряше по някоя книга, щеше да оцениш връзката. Разбира се, първо трябва да се научиш да четеш…

— Логично бе да предположите, че ще се случи нещо такова, след като оставяме той да привлича агенти — обърна се Конър към Аника, без да обръща внимание на Сайлъс. — Приоритетите му открай време са тотално объркани.

— Грант се справя много добре със задълженията си — сърдито каза Сайлъс.

— Онази издънка едва не го разконспирира — възрази Конър. — Беше глупаво от негова страна и той не би трябвало да допуска подобна елементарна грешка.

— Дори така, пак е за предпочитане пред онзи неандерталец, когото ти привлече — отсече Сайлъс, търсейки нещо из купищата хартии. — За нищо на света не бих припарил до онова бунище, което държи. От друга страна, ти сигурно отдавна си прихванал всички болести, които биха могли да се хванат в място като „Ръндаун“.

— Казва се „Бърнаут“ 1, идиот такъв — сопна се Конър. — И е също толкова добро прикритие, колкото и училището. Младите вълци непрекъснато ходят там.

— „Бърнаут“? — ахнах аз. — Том Шоу е един от вашите агенти?

Припомних си грубоватия собственик на любимото ни заведение. Там можехме да избягаме от надзора на Пазителите… а и никога не искаха да доказваме, че сме пълнолетни. Том беше приятел на Нев и освен това свиреше на барабани в неговата група. Дали всичко това беше само прикритие, за да черпи информация от нас, когато идвахме в бара му?

— Да — потвърди Монроу, местейки уморено поглед между Конър и Сайлъс.

— Само че далеч не се оказа проницателният наблюдател, какъвто е Грант — изсумтя Сайлъс.

— Том има по-добри връзки — каза Конър, който междувременно бе извадил камата си и прокарваше пръст по острието й, като в същото време хвърляше заплашителни погледи към Сайлъс. — Той ще изиграе важна роля в това съюзничество.

Грант не е навлязъл така навътре в нещата, както Том. Училището е много приятно и безопасно местенце за работа.

„Освен ако не си под постоянния надзор на някоя сукуба.“

Господин Селби не бе единственият, когото бяха наказали в „Маунтин Скул“. Неволно потреперих, припомнила си как сестра Флин заби нокти в бузата ми, когато се натъкна на мен и Рен в тоалетната. Миг по-късно пламнах, спомнила си какво правехме там. Хвърлих гузен поглед към Шей, но той не ме гледаше.

— Харесвам господин Селби. Той е прекрасен учител.

— Разбира се, че го харесваш — съгласи се Адна и измери Конър със строг поглед. — Грант е както много храбър, така и забележително умен. Ала Конър не е в състояние да оцени по достойнство брилянтния ум.

— Не е нужно да вземаш страната на Сайлъс, само защото и двамата сте свръхамбициозни отличници. Просто се опитвам да кажа, че в крайна сметка и най-брилянтният ум не може да ти спаси кожата.

— Не съм съгласен — възрази Шей, който изглеждаше готов за задълбочен дебат.

Конър обаче поклати глава.

— Казвам ти как аз виждам нещата, хлапе. Нямам намерение да споря с теб.

— А най-вече обичаш безплатното пиене — подхвърли Сайлъс и яростно задращи в нещо, което приличаше на дневник.

— Господи, не ми казвай, че смяташ да подадеш още едно оплакване срещу мен! — Конър насочи камата си към Сайлъс.

— Непристойно поведение, заплахи… — мърмореше си Сайлъс, без да вдига поглед.

— Нали знаеш, че просто ще го отхвърля, Сайлъс? — Аника кръстоса ръце пред гърдите си. — Та ти подаваш поне десет оплаквания седмично.

— Двайсет.

Цялото това дрънкане започваше да ме изнервя.

— Как получавате информация от тях? И как успяват да останат неразкрити?