Сара Маас - Кралство на пепелта

Роуан я прегърна, вдишвайки аромата й, а тя отпусна глава на рамото му.

Леката болка там му напомни за татуировката, която заедно бяха направили предишната вечер. Името на Гавриел, изписано на Древния език. Както някога Пумата татуираше по тялото си имената на загиналите си воини.

Фенрис и Лоркан, сключили крехък мир, носеха същата Татуировка - настояха да я получат веднага щом разбраха какво е намислил Роуан.

Едион обаче поиска нещо различно. Да вмъкне името на Гавриел в плетеницата върху сърцето си, посветена на Терасен.

Едион беше толкова мълчалив, докато го татуираше, че накрая Роуан започна да му разказва история след история за Пумата. За приключенията им заедно, за земите, които бяха посетили, за битките, в които се бяха сражавали. Едион не продума нищичко, докато Роуан работеше и разказваше, но мирисът на скръбта му говореше достатъчно.

И навярно щеше да се задържи още дълги месеци.

Елин въздъхна тежко.

- Ще ми позволиш ли да плача в леглото чак до вечерта като някой жалък червей -попита накрая, - ако обещая утре да се захвана с възраждането на кралството?

Роуан вирна вежда и в тялото му рукна щастие, свободно и искрящо като планински водопад.

- Искаш ли да ти нося сладкиши и шоколад, за да е завършено страданието ти?

- Ако намериш.

- Ти унищожи Ключовете на Уирда и уби Майев. Вярвам, че все ще успея да ти намеря нещо сладичко.

- Както сам каза, заслугата е обща. И може би ще трябва всички да се включим в издирването на сладкиши и шоколад.

Той се засмя и я целуна по главата. И за един дълъг момент просто се порадва, че има тази възможност. Да стои с нея тук, в това кралство, в този град, в този дворец, където щяха да създадат свой дом.

Вече виждаше всичко: залите, възвърнали предишния си блясък, живописната равнина, реката с блещукащи води, неустоимия зов на Еленови рога. Чуваше музиката, с която Елин щеше да дари града, и смеха на децата по улиците. По коридорите на двореца. В кралските им покои.

- За какво се замисли? - попита го тя, взирайки се в лицето му.

Роуан я целуна по устните.

- Че имам щастието да бъда тук. С теб.

- Чака ни много работа. Някои биха казали, че е по-тежка и от войната с Ераван.

- Нищо не може да е толкова тежко.

Тя изсумтя.

- Прав си.

Той я придърпа към себе си.

- Мисля си колко съм благодарен, че успяхме, че те намерих. И че ще върша с усмивка цялата работа, която ни чака, защото ти си с мен.

Елин сбърчи чело и очите й се навлажниха.

- Ужасно ще ме боли главата от това безкрайно плакане, а ти не помагаш особено. Роуан се засмя и пак я целуна.

- Държиш се като истинска кралица.

Тя изхъмка.

- Все пак съм съвършеното олицетворение на дворцовата грациозност.

Той се засмя до устните й.

- И на скромността. Да не я забравяме!

- О, да! - потвърди Елин и обви с ръце врата му.

Кръвта му се нагорещи и закипя от сила, по-велика от тази на всеки бог, съществувал някога, на онези проклети ключове.

Роуан се отдръпна от нея, колкото да опре чело в нейното.

- Да ви отведем в покоите ви, Ваше Величество, за да се отдадете на кралски терзания.

Тя се затресе от смях.

- Всъщност вече имам различни намерения.

Той изръмжа и я гризна нежно по ухото, по шията.

- Добре. Аз също.

- А утре? - попита задъхано Елин и двамата се погледнаха в очите. Усмихвайки се един на друг. - Утре ще ми помогнеш ли да издигнем кралството ни и новия свят от пепелта?

- Утре, и всеки ден след това.

Всеки ден от онези хиляда блажени години, които щяха да изживеят заедно. И след тях.

Един го целуна отново, после го хвана за ръката и го повлече към двореца. Към дома им.

- Каквото и да става? - прошепна.

Роуан я последва, както я бе следвал през целия си живот, още преди да се срещнат, преди душите им да се родят.

- Каквото и да става, Огнено сърце. - Той надникна към нея. - Може ли да те посъветвам какво трябва да възродим най-напред?

Тя се усмихна. Пред тях се разкриваше цяла вечност - бляскава, величава и приказна.

- Запази съвета си за утре.

Жестоката зима отстъпи място на мека пролет.

През безкрайните снежни месеци всички се трудиха неуморно. По възстановяването на Оринт, по търговските съглашения, по установяването на връзки с кралства, с които никой бе общувал от цял век. Изчезналите елфи на Терасен се върнаха заедно с голяма част от ездачите на вълци и веднага се включиха да помагат. Също като няколкото десетки елфи от Доранел, избрали да останат в кралството, когато Ендимион и Селен се завърнаха в родните си земи.