Сара Маас - Стъкленият трон- цялата поредица

— Ксавие Форул, майстор крадец от Мелисанде.

Майстор крадец? Този човек?

Но разбира се, даде си сметка тя. Това, че е толкова слаб, вероятно му помагаше да се промъква в чуждите домове. Може би не блъфираше.

Един по един участниците в състезанието се представиха. Сред тях имаше шестима опитни войници, до един изхвърлени от армията заради поведението си — което бе зловещо, тъй като армията на Адарлан се славеше надлъж и шир с жестокостта си. Имаше и още трима крадци — сред които и тъмнокосият сивоок Нокс Оуън, за когото бе чувала и който й се бе усмихнал чаровно тази сутрин.

Имаше трима наемници, които изглеждаха готови да сварят враговете си живи, а също и двама серийни убийци, поставени в окови.

Бил Частейн, наричан Окоядеца, изяждаше очите на жертвите си, както подсказваше и псевдонимът му. Той изглеждаше съвсем обикновен човек, среден на ръст, с къса кафява коса и загоряла кожа. Селена обаче с мъка отклони погледа си от белязаната му уста.

Другият бе Нед Клемент, наричан Косата заради оръжието, с което измъчваше и разкъсваше своите жертви — жрици от храмове. Бе невероятно, че никой от тях не е екзекутиран, но по загорялата им кожа тя предположи, че са били изпратени в Калакула — южният лагер на смъртта, подобен на този в Ендовиер.

Следваха двама души, които изглеждаха като приближени на някой военачалник. Накрая останаха петимата асасини.

Тя веднага забрави имената на първите четирима — надменно, мърляво момче, огромен грубиян, дребен и злобен човек и някакъв подсмърчащ боклук, който твърдеше, че обичал ножовете. Те не бяха от Гилдията на асасините и Аробин Хамел никога нямаше да приеме такива като тях в нея. Членството там изискваше години на усилени тренировки, а също и повече от впечатляващи резултати. Тези четиримата можеха и да имат уменията, но нямаха класата, която Аробин изискваше. Разбира се, трябваше да внимава с тях, но знаеше, че не са на нивото на Тихите асасини от Червената пустиня. Те биха били равностойни противници, може би дори способни да я победят. Бе прекарала цял месец от едно изгарящо лято в тренировки с тях и мускулите още я боляха от изтощителните им упражнения.

Последният асасин на име Грейв (Гроб (от англ) — Бел.ред.), обаче привлече вниманието й. Той бе нисък и слаб, с неприятно лице, което караше хората да извръщат поглед. Влезе в залата с окови, които бяха махнати чак когато стражите около него — а те бяха цели пет — му отправиха официално предупреждение. Дори сега не го изпускаха от очи. Докато се представяше, Грейв се усмихна мазно и разкри жълтите си зъби. Тя се почувства омерзена, когато погледът му се спря на тялото й. Такива хора никога не се задоволяваха с това просто да убият. Не и ако жертвите са жени.

Насили се да отвърне на лъстивия му поглед.

— А ти? — прекъсна мислите й Бруло.

— Лилиан Гордайна — каза тя и вирна брадичка, — крадла на бижута от Белхейвън.

Някои от мъжете се изкикотиха и тя стисна зъби. Нямаше да й се присмиват, ако знаеха истинското й име или това, че може да ги одере живи дори без ножа си.

— Хубаво — махна с ръка Бруло, — имате пет минути да оставите оръжията си настрана и да си поемете дъх. След това ще има бягане, за да видим в каква форма сте. Тези, които не могат да пробягат разстоянието, ще си вървят у дома — или по-скоро в затвора, от който покровителите им са ги измъкнали. Първото ви изпитание е след пет дни. Благодарете на боговете, че не е по-скоро!

След тези думи всички наоколо се пръснаха. Шампионите разговаряха с треньорите си за това кой според тях е най-сериозният им противник. Вероятно Каин или Грейв. Едва ли някой би се уплашил от крадла на бижута. Каол остана зад нея, докато останалите претенденти се отдалечаваха.

Не бе прекарала осем години в изграждане на репутацията си и една в мините на Ендовиер, за да бъде унижавана така.

— Ако трябва да се нарека крадла отново...

— Какво? — вдигна вежди Каол.

— Знаеш ли колко обидно е да се правиш на никаквица от малко градче?

— Не мога да повярвам, че си толкова надменна — погледна я съжалително той. Тя настръхна, но той продължи.

— Беше глупаво да тренираме сега. Не знаех, че си толкова добра. За щастие, никой не забеляза. И знаеш ли защо, Лилиан? — Той я приближи и снижи глас. — Защото си просто едно хубаво момиче. Защото си обикновена крадла от обикновен малък град. Огледай се внимателно. — Той се озърна крадешком към останалите шампиони. — Някой от тях да те зяпа? Да те преценява? Не. Защото не си им конкурент. Защото не стоиш между тях и свободата им.