Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Две нощи — отвръщам и посочвам тримата зад мен — заедно с останалите ми съветници. Ако той наистина е искал да умра, едва ли е имало по-удобен момент да го направи от онзи, докато спя.

Ъгълчетата на устата му увисват, образувайки дълбока бръчка, и най-накрая ме поглежда.

— Ами, в такъв случай, отварата на сала Колтания ще го очисти от всякакви обвинения и той ще е свободен само след няколко дни — заявява кралят, сякаш говори на досадно дете. Искам да изкрещя, но вместо това се усмихвам.

— Много добре — казвам напрегнато. — Но тъй като принц Сьорен е мой доверен съветник по международните въпроси, аз не мога добросъвестно да се срещам с когото и да било от кандидатите, докато той не бъде освободен, за да ме съветва. Вие, естествено, разбирате това, нали? Аз трябва да се грижа за собствените си интереси.

Крал Етристо изглежда така, сякаш му се иска да ме удари, но след секунда на лицето му се появява друга, приятна маска.

— Щом така настоявате, скъпа моя — казва той. — Но се тревожа, че вашата липса на доверие ще бъде възприета като обидно незачитане.

Хората, които настояват за доказателство за девствеността ми, ще са обидени, защото им нямам доверие. Бих се изсмяла на подобна ирония, ако не бях толкова ядосана.

— Нямам намерение да обиждам никого, разбира се — изчуруликвам аз. — Междувременно бих искала да разполагам с възможността да посещавам свободно принц Сьорен в тъмницата, за да съм сигурна, че към него се отнасят справедливо.

Изражението на крал Етристо за пореден път се вледенява.

— Скъпа моя, сега аз започвам да се чувствам засегнат от вашата липса на доверие.

— Още един път — запазвам залепената си усмивка — нямам такова намерение, Ваше височество. Но наистина смятам това за необходимо заради собственото ми спокойствие.

Крал Етристо скърца със зъби, но след известно време, което ми се струва цяла вечност, той кимва в съгласие.

— Много добре. — Правя лек реверанс, преди да се обърна и да изляза от залата заедно с моите Сенки, които ме следват неотлъчно.

Артемизия, Херон, Блейз и аз едва влизаме в стаята ми, когато Драгонсбейн нахлува с трясък и с буреносно изражение. За момент си мисля, че е ядосана заради ареста на Сьорен, но, разбира се, това е нелепо. Ако беше нейната воля, той все още щеше да е в корабния карцер.

— Не трябваше да искаш аудиенция с краля без присъствието ми — заявява рязко тя. — Имаш ли представа колко глупаво ме накара да изглеждам?

Оставям злъчта в гласа й да заглъхне, без да й обръщам внимание.

— Кралят арестува моя съветник и аз трябваше да се справя с това — казвам хладно. — Осмелявам се да кажа, че постигнах повече, отколкото ти би направила, защото не правиш почти нищо, щом кралят ти нареди нещо.

Тя се олюлява назад, сякаш съм я шамаросала. Известно време ме гледа така, сякаш иска да ме одере жива тук и сега, но аз удържам на напрежението.

— Интересите на Астрея са на първо място за мен — казва тя. — А в интерес на Астрея е да не обиждаме най-могъщия съюзник, когото имаме.

Не мога да не изсумтя.

— Той не е съюзник — казвам аз. — Ако беше, той самият щеше да ни даде войски. Той просто се присламчва към всеки, който може да му донесе повече пари. Ако императорът имаше желание да му плати достатъчно, той щеше да се обърне срещу нас на секундата. Точно сега моята зестра има по-голяма стойност и затова имам някаква власт. Възнамерявам да използвам това по най-добрия възможен начин и ако ти не направиш същото, значи си глупачка.

— Тео — шепне Артемизия, предупреждение, в което не се вслушвам.

Очите на Драгонсбейн са изпълнени с ледена ярост.

— Оставете ни — обръща се тя към моите Сенки, гласът й звучи като съскане.

— Ние ще останем с кралицата — отвръща твърдо Херон.

Издържам погледа на Драгонсбейн, без да трепна. От нищо друго нямам нужда, освен да съм близо до моите Сенки точно сега, но имам чувството, че онова, което Драгонсбейн ще каже, не бих искала да бъде чуто от всеки.

— Вървете — казвам им аз. — Няма да се бавя.

— Тео… — Блейз ме предупреждава.

— Върви — повтарям му аз.

Моите Сенки си разменят тревожни погледи, но се изнизват един по един, оставяйки ме насаме с Драгонсбейн. Ще излъжа, ако кажа, че вече не се страхувам от нея, но се опитвам да не ми личи. Тя усеща страха и се възползва от него.

— Императорът направи опит да отнеме живота ми — кръстосвам ръце върху гърдите си. — Тук, където крал Етристо ми обеща безопасност. Един човек е мъртъв, защото кралят подцени дългата ръка на императора, но вместо да търси истинския агент на императора, той арестува Сьорен. Междувременно онзи, който е дал отровата на онова момиче, е все още на свобода и е въпрос на време, преди да ударят отново. Тук не съм в безопасност.