Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Един момент, скъпа моя — казва той, но сега в гласа му липсва прекомерната сладост. Напротив, в него има гняв и паника като на приклещено животно. Подсъзнателно усещам, че именно това го прави опасен, но съм принудена да се обърна назад към него.

— Да, Ваше височество?

Вместо да ми отговори, кралят се навежда към стражите си и им промърморва нещо, което не разбирам, сочейки към мен. После се изправя и напуска тронната зала, а стражите се насочват към нас. Миг след това, твърде късно, забелязвам, че изваждат оръжията си.

— Принц Сьорен, по заповед на крал Етристо сте арестуван за убийството на ерцхерцог Етмонд.

Без да се замисля за извадените им оръжия или за кандидатите, които са все още тук, заставам между приближаващите стражи и изпадналия в пълен шок Сьорен.

— Принц Сьорен не е отговорен за отравянето на ерцхерцога — заявявам аз, като произнасям отчетливо и ясно всяка една дума, за да бъда чута от цялата тронна зала. — Ако Сьорен е искал да ме убие, е имал безкрайно много възможности за това. Той не би използвал нещо толкова малодушно като отрова, а дори да е имал отрова, сигурна съм, че щеше да успее да ме убие.

Едва ли звучи като убедителна защита, дори и за мен.

— Ще отида доброволно — казва ми тихо Сьорен и поставя ръката си на рамото ми. — Нищо лошо не съм направил и съм сигурен, че крал Етристо ще го разбере.

Той пристъпва към стражите и двете му ръце са вдигнати, за да се виждат ясно. Преди да осъзная какво правя, се пресягам и грабвам ръката му, за да го накарам да се обърне към мен. Едва тогава си спомням, че не сме сами и наоколо има дузина кандидати, които ни наблюдават и ще прозрат твърде много в това простичко докосване. Отдръпвам бързо ръката си и я отпускам.

— Ще те измъкнем — казвам му тихо. — Веднъж го направих, ще го направя пак.

Сьорен ми се усмихва леко, но поне се преструва, че ми вярва, докато стражите рязко му поставят обсипани със скъпоценности белезници около китките му и го повличат навън.

— Той е един от съветниците ми — казвам на крал Етристо, напрягайки се да накарам думите да излязат през стиснатите ми зъби. — Когато ми обещахте защита, останах с впечатлението, че се отнася за цялата ни група.

От мястото си зад огромното мраморно бюро крал Етристо почти не ме поглежда. Въздиша тежко и завърта очи към небето. Това едва ли е почтително, но той не ме възприема като равна, а по-скоро като женско тяло, което говори повече, отколкото всъщност е необходимо. Дори не би се срещнал с мен преди закуска, което означава, че Сьорен е вкаран в затвора от осем часа.

— Както вече обясних няколко пъти, скъпа моя, аз не мога да гарантирам сигурността на онези, които нарушават законите на Ста Криверо. В Астрея смятате ли убийството за противозаконно?

През кожата ми се просмуква топлина, докато ръцете ми започват да се затоплят. Свивам ги в юмруци от двете си страни, но това не потушава огъня. Топлината, циркулираща по вените ми, става все по-гореща с всяко поредно произнасяне на думите скъпа моя . Насилвам се да дишам дълбоко. Откакто напуснахме кораба подобно нещо като обгорените чаршафи не ми се е случвало, само редки случаи на топлина по дланите и ръцете, и почти съм в състояние да убедя сама себе си, че си въобразявам, но в моменти като този съм убедена, че не си го измислям. Чувствам огъня вътре в себе си и зная, че ако сега излезе… Не мога да го пусна.

— Разбира се — отвръщам, като контролирам гласа си, за да звучи спокоен и уравновесен. Поглеждам Херон, Блейз и Артемизия, които стоят зад мен, преди да се обърна отново към краля. — За такива сериозни обвинения се изискват доказателства, а вие не сте предоставили нито едно, като се изключи родословната му връзка. Ако това е достатъчна причина някой да бъде задържан, тогава съм изненадана, че затворите ви не са препълнени.

Крал Етристо вдига пръсти отгоре на бюрото, върху снопчето документи, които, подозирам, само се преструва, че чете, за да избегне сблъсъка с мен.

— Като стана дума, сала Колтания в момента обучава моите аптекари как да приготвят нова доза серум на истината. Разбрах, че процесът отнема известно време — казва той. — Ако серумът изчисти името му, ще го освободя с най-смирени извинения, но човек не може да не е прекалено внимателен по отношение на вашата безопасност, скъпа моя. Особено откакто разбрах, че той е прекарвал доста нощи във вашата спалня.

Намекът в гласа му ме кара да се изчервя и се радвам, че единствено моите Сенки го долавят, макар да съм сигурна, че мълвата вече е пуснала корени, без съмнение и заради поведението ми в тронната зала. Та нали застанах между Сьорен и въоръжените стражи.