Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Други пък вярват, че всичко е непредсказуемо и случайно — добавя Мина, като свива рамене.

— Нима мислите, че боговете нямат пръст в това? — изненадвам се аз.

Известно време Мина не казва нищо.

— Не зная — признава тя най-накрая. — Нека приемем, че те избират кои да бъдат благословени, а това означава, че те също така са отговорни за онези, които не оцеляват след магията. Не вярвам боговете да са способни на такава жестокост, но ако са, не бих искала да ги почитам заради това.

Колкото и светотатствено да е, трябва да се съглася с това мнение.

— Ами какво ще кажете, ако някой има дар — силна дарба, но не може винаги да я контролира, особено когато е гневен? И не може да спи, и кожата му е винаги гореща, но е така повече от година?

Мина поглежда към Сандрин, който поклаща глава.

— Тя твърди, че въпросът й е принципен, хипотетичен — обяснява той. Мина изсумтява подигравателно, преди да се приближи към тенджерата.

— Така, когато се стигне до използването на магия, представи си, че този пламък е енергията, която упражняваш, за да активираш магията. Какво ще се случи с водата?

— Ще заври — казвам аз и започвам бавно да разбирам идеята.

— Да. Колкото повече се напрягаш, за да използваш магията, толкова по-силна става тя. Точно като врящата вода, която бълбука на повърхността на съда. Ако един среден Пазител използва своята сила за големи неща, за дълги периоди от време, това ще го доведе до ръба. Казваш, че твоят хипотетичен приятел е по-силен от останалите, така ли е? Така че, когато те използват своята дарба твърде интензивно или твърде дълго…

— Тя започва да ври — довършвам аз.

Тя свежда глава встрани.

— Има стари писания, в които съм чела за такива хора, но аз самата никога не съм ги срещала.

Сандрин се прокашля.

— В историите, които аз съм чел, те често се появяват по време на беда. Един период на суша е предизвикал появата на необикновено силен Пазител на водата, който бил в състояние да произведе достатъчно вода, която да утоли жаждата на цяло село, при това без да се изтощава. Една година гладът бил преодолян от Пазител на земята, който превърнал безплодната почва отново в плодородна. Учените отбелязали, че се случило така, сякаш боговете откликнали на молитвите на хората.

— Какво се е случило с тези Пазители? — питам ги аз. Сандрин и Мина си разменят погледи.

— Използвали са силата си и са спасявали хиляди хора — казва Сандрин.

— Докато се „преварили“ — довършва Мина.

Това ми идва в повече точно в този момент, а и имам още толкова много въпроси, така че пропъждам Блейз от мислите си и поглеждам към Сандрин.

— А това, за което говорехме преди, за отровата Енкатрио? — питам го аз. — Има ли връзка с магията? Знам, че е вода от Огнената мина, а хора са оцелявали и преди, но как е сега?

— Това е извън моята област — заявява категорично Мина. — Но доколкото разбирам, Енкатриото е много концентрирана доза магия. Повече от водата, която беше във ведрото — двойно повече, може би. Малцина биха се справили.

— Но ако успеят, те са така надарени, сякаш са били в мините — казва Сандрин.

— По-надарени — поправя го Мина. — Трудно е да се определи, без да се проведат тестове, но предполагам, че е възможно този хипотетичен приятел и другата хипотетична приятелка да са всъщност в подобни ситуации.

За част от секундата преставам да мисля как това означава, че Крес е уязвима или дори още по-опасна заради това. Не мисля каква мощ навярно има тя, колко много хора би могла да нарани. Мисля си само как тя сигурно страда, точно като Блейз. Иска ми се да можех да й помогна, но после си спомням, че не мога.

— Още един въпрос — мъча се да проясня ума си. — Как е възможно някой, който никога не е стъпвал в мините и не е опитвал и капка от Енкатриото… как е възможно да притежава дар?

Сандрин изглежда объркан, но нещо проблясва в очите на Мина.

— Този човек — казва тя, — хипотетично, разбира се, на твоята възраст ли е?

— Да — отвръщам. — Защо? Какво общо има това?

— Имаше едно явление, което започна точно преди обсадата. Слухове и известия за деца с дарби — дребни дарби, нищо подобно на силата, притежавана от Пазителите, дори не и като моята. Една майка беше ми казала веднъж как избухливият темперамент на сина й предизвикал преобръщането на чаша вода. Друга се кълнеше, че плачът на дъщеря й предизвикал опадването на листата на едно от техните дървета. Всички тези сведения бяха непреки, онези неща е можело да бъдат предизвикани от нещо друго. Но се оформяше някаква тенденция. Преди да успеем да я изследваме по-дълбоко, дойдоха каловаксийците.