Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Няма такава кралица Теодосия — казва подигравателно тя, без да отмества поглед от мен. — Само една уплашена малка принцеса, подчинена на императора.

— Казах ти, че кралицата се завърна, не помниш ли? — пита я Сандрин.

— Разбира се, че помня. Целият лагер не спря да говори за това. Но то нищо не променя. Ти не си кралица — казва тя на мен. — Не можеш да си кралица на страна, която не съществува.

Горе-долу същото нещо ми каза и Драгонсбейн, но в гласа на тази жена няма злъч. Напротив, тя звучи тъжно.

— Сандрин ми каза, че вие можете да ми помогнете. И беше прав. Не знаех, че има Пазители тук. Мислех, че каловаксийците са ги избили всичките след обсадата.

Мина ме гледа в очите малко по-дълго, преди да отмести поглед встрани.

— Аз не съм Пазителка, дете — поклаща глава тя.

Смръщвам се.

— Но аз току-що ви видях…

— Виждала ли си Пазители на огъня преди, а? Виждала ли си как създават огън с едно щракване на пръстите, виждала ли си ги да държат огнена топка в ръцете си, сякаш е детска играчка, виждала ли си ги как докосват пламъците, без изобщо да се изгорят?

Потвърждавам с кимване. Бях виждала Ампелио да прави всичко това и дори повече, когато бях дете. Тя кимва към огъня.

— Аз мога най-много това. И дори това не беше лесно — казва тя. — Какво знаеш за магията на Пазителите?

Вдигам рамене.

— Магията е била в пещерите под старите храмове, а сега — в мините. Хората, които прекарват твърде дълго време в тях, са благославяни от боговете и възнаграждавани с дарове — като Силата на огъня. Но не всички. При останалите мощта на магията се превръща в минна лудост. Кожата им е като трескава, не спят, дарбата им е нестабилна и накрая ги убива.

Мина стиска устни.

— Малко или много си права, макар че имаш доста детинско разбиране за това — всичко е строго определено, правилата са стриктни, виждаш нещата в черно и бяло. Нищо в света не е толкова просто, а магията със сигурност не е.

— Какво искате да кажете?

Тя се замисля за момент, оглежда се наоколо, докато една идея озарява лицето й. Прави ми знак да се приближа. Щом заставам точно пред нея, тя взима едно ведро и го повдига, за да видя, че водата се плиска вътре.

— Малко от последната вода, която твоите приятели донесоха при предишното ви идване — обяснява тя. — Сега си представи, че водата е магията в мините — точно това количество насища онзи, който стои там по-продължително време. А сега си представи, че тенджерата е този човек.

Тя излива съдържанието на ведрото и напълва почти три четвърти от съда.

— Ние бихме нарекли този човек благословен — казва тя. — Магията го изпълва, но не прелива. Но ако човекът беше по-малък съд, така да се каже, магията щеше да е твърде много за него и тогава щяхме да кажем, че има минна лудост.

— Но в това няма смисъл — намръщвам се аз. — Имам приятелка, която е Пазителка, а тя е приблизително с моя ръст. Със сигурност по-едри хора са полудявали от мините.

— Тя не говори за физическия размер — казва Сандрин.

— Това е нещо вътрешно, нещо непознато, което го определя. Не е свързано с гените или други фактори, доколкото знаем — допълва Мина.

— Ние? — питам аз.

— Преди обсадата изучавах пещерите с група хора, които бяха любопитни като мен. Исках да разбера какво се е случило с мен — казва Мина.

— И какво е било?

Мина се обръща към тенджерата.

— Представи си една по-голяма тенджера — казва тя. — Магията е вътре, но не е изпълнила достатъчно човека. На такива хора не им е толкова лесно да използват силата. Аз например чувствам магията, но ми е трудно да я изкарам на повърхността и рядко си струваше усилието, което полагах. Хората като мен — ние не сме достатъчно силни да служим като Пазители, така че сме се върнали към нормалния си живот. В известен смисъл изглеждаше позорно — да не си избран от някой бог, или пък убит от него, а просто пренебрегнат. Никой не обича да говори за това. Предполагам, че такъв е случаят с мнозина от хората в мините. Защо не са полудели от мините, но същевременно защо не им е и даден някакъв дар. Магията е в тях, но нейната концентрация е твърде малка, за да им позволи да направят нещо повече или въобще да направят нещо.

Мъча се да разбера смисъла на това.

— Значи, за да бъдеш благословен от боговете, ти трябва да си съд с правилен размер?

— Някои вярват, че боговете все още избират онези, които са способни да носят този обем от магия — казва Сандрин. — Именно боговете са тези, които решават кои личности да благословят.