Джанин Фрост - Обречена на ранен гроб

— Лъжкиня — изкрещя Луциус. — Грегор никога не е имал такъв нож, преди да му го взема вчера!

Очите на Пазителката се спряха на него. Луциус разбра какво бе направил твърде късно.

— Ти си бил част от измамата му — установи тя. — Хванете го.

Двама от мъжете Пазители хванаха Луциус, докато се опитваше да избяга. Знаейки колко силни бяха, Луциус нямаше шанс за бягство. Нито пък аз.

После будните зелени очи на Пазителката се спряха върху мен, подозрението бе явно в погледа й.

— Кълнеш ли се в кръвта си, че си се намесила в дуела, единствено когато си осъзнала, че Грегор мами?

— Да.

Все пак в по-голямата си част беше истина. Знаех, че нещо не беше наред, просто не знаех какво беше то. Така че в това отношение не се бях намесила, докато не осъзнах, че Грегор мамеше. Освен това, ако Грегор не беше измамил, нямаше да има нужда от намесата ми, защото Боунс щеше рано или късно да го убие.

Пазителката се втренчи в мен за един дълъг момент, но аз не трепнах под погледа й. След това тя се огледа. Боунс я гледаше твърдо, както и Менчерес, Спейд и Влад. Тъй като имаше място за основателно съмнение, ако тя отсъдеше срещу мен, Боунс нямаше да го приеме и това щеше да прерасне в кървава баня. Тя трябваше да го знае. Но беше ли това фактор в решението й?

Накрая тя сви рамене.

— Няма как да докажа дали лъжеш, а вината на Грегор е ясна, така че си свободна да си тръгнеш.

Боунс ме сграбчи в следващия момент, задържайки ме в прегръдка, която би ме оставила без дъх, ако изобщо имах такъв. Задържах го също толкова силно, чувайки някои от съюзниците на Грегор да дърдорят възмутени негодувания. Ще има последствия , помислих си. Щеше да има последствия и заради демонстрирането пред толкова много хора на това, което можех да правя с огъня, дори и да не знаех колко дълго щях да притежавам тази сила, но избутах тези грижи настрана за по-късен ден.

— Трябва да извадим среброто от теб, Криспин — чух Спейд да казва над рамото на Боунс.

— Още не — отвърна Боунс.

Сръчках го леко.

— Да, сега. Полудя ли?

Той изсумтя, когато ме освободи, напрежение се таеше в погледа му.

— Не, любов. Ти си.

Боунс знаеше, че не се намесих само защото бях осъзнала, че Грегор мами. Ще да има последици и за това, помислих си, но всичко по реда си.

Течното сребро трябваше да бъде хирургически отстранено от Боунс, открих аз. Беше ужасен, кървав процес, който ме накара да искам да мога да убия Грегор още хиляди пъти. Нищо чудно, че нещо такова беше незаконно в дуел. Не бих използвала такова подло оръжие срещу враг.

Боунс вдигна щита си между нас, когато Спейд го разряза, но не се нуждаех от свръхестествена връзка, за да ме заболи.

Луциус беше екзекутиран от Пазителите на Закона по време на неговия процес.

Когато приключиха с Луциус, водачът на Пазителите ни информира, че дължим финансово обезщетение за кражбата на един от членовете на рода на Грегор — майка ми. Ченето ми увисна от удивление, когато изрекоха името й, но Боунс просто кимна и каза, че ще се погрижи. Тъй като Грегор беше мъртъв не бях сигурна кой ще получи чека или просто ще отиде при Пазителите на Закона, но за пореден път отпратих това под графата Бъдещ Бизнес.

Менчерес коленичи до нас върху окървавената земя. Той подаде ръка на Боунс, който само я гледа за няколко секунди, преди да я поеме.

— Нищо от това ли не видя? — Боунс попита Менчерес.

Египетският вампир се усмихна слабо.

— Нито една част. Открих, че мразя да не знам какво ще се случи.

Боунс изсумтя.

— Добре дошъл в света, който живеят останалите от нас.

Спейд завърши изравянето на последното сребро от Боунс и седна назад със сумтене.

— Дявол да те вземе, Криспин, надявах се никога да не направя това отново.

Боунс изпусна друго сумтене.

— Напълно съм съгласен, приятелю.

— Може ли да се махнем от тук? — Сега, когато Боунс вече нямаше сребро в тялото си, което да го трови, прецених, че беше наистина добър момент да си тръгнем. Съюзниците на Грегор все още ни хвърляха враждебни погледи, въпреки присъствието на Пазителите и съюзниците на Боунс, които ги въздържаха от действие. Все още нямаше нужда да насилваме късмета си. Колкото до Боунс и мен, ние вероятно преминахме през всичките си девет живота тази нощ.

— Отлична идея, любов — каза Боунс, надигайки се. — Къде искаш да отидем?

Ироничен смях се изплъзна от мен.

— Където и да е, освен в Париж, Боунс. Навсякъде, но не и там.

Живеещи под земята изродени хора, ядящи елоите (красивите хора) от Машината на времето. — Бел. Прев.