Джанин Фрост - На ръба на гроба

Боунс леко сви рамене.

— Рисковано е, но Белинда е вампир, така че е достатъчно силна за работата. Плюс това е достатъчно привлекателна, за да служи за примамка, а и не се нуждае от обучение.

Не харесвах Белинда и то не само защото веднъж се бе опитала да ме убие. Тя бе имала афера с Боунс, която включваше парти за рождения му ден, една друга жена вампир на име Анет, две човешки момичета и много малко говорене.

— Дон? — обърнах се към шефа си аз.

— Следващата седмица ще опитаме с Белинда — отговори той след известно мълчание. — Ако тя не се справи, ще намерим подходящ заместник.

Използване на вампир като примамка за залавяне и убиване на други вампири. Това бе почти толкова налудничаво, колкото и сегашната ни стратегия, а именно използването на полувампир — тоест мен — за същото нещо.

— Трябва да обсъдим и още нещо — каза Дон. — Когато Боунс се присъедини към нас преди три месеца, бяха поставени известни условия. Но не сме искали от него това, което би дало най-голям принос за нашата работа… до днес.

Напрегнах се, защото знаех какво означава това. Боунс отегчено вдигна вежда.

— Няма да наруша споразумението ни, така че назови човека, когото искаш да превърна във вампир.

— Мен.

Тази единствена дума бе произнесена от Тейт. Погледнах към него.

— Ти мразиш вампирите — избухнах. — Защо искаш да се превърнеш в един от тях?

— Мразя Боунс — съгласи се веднага Тейт. — Но точно ти каза, че личността формира характера на един вампир, а не обратното. Което означава, че щях да мразя Боунс и ако беше човек.

Чудесно, помислих си, все още шокирана от намерението му. Добре е да знам, че няма предразсъдъци към неживите. Да, точно така.

Боунс хвърли поглед към Дон.

— Имам нужда от време, за да го подготвя за прехода, и нека да изясним нещо веднага. — Той насочи вниманието си обратно към Тейт. — Това няма да я накара да те обикне.

Извърнах очи. Боунс бе изрекъл на глас онова, което безпокоеше и мен. Господи, надявам се, че нямам нищо общо с решението на Тейт да бъде първият член на екипа, който ще се превърне във вампир. Моля те, не го оставяй да направи нещо толкова драстично заради мен.

— Аз те обичам като приятел, Тейт — казах меко. Неприятно ми беше, че трябва да го кажа пред екипа, но всички знаеха как се чувства той. Напоследък Тейт не се бе старал да го прикрива. — Всъщност ти си един от най-добрите ми приятели. Но аз те възприемам единствено като такъв.

Дон се прокашля.

— Ако ти или Боунс нямате някакви основателни възражения, личните чувства на Тейт са без значение.

— Мен ме безпокоят подбудите му — каза веднага Боунс. — Какво ще стане, ако го обземе горчивина, когато не успее да ми я отнеме? А те уверявам, приятел, че това няма да се случи. Така че остава въпросът дали прави този избор заради себе си или заради нея? Ако го прави поради грешна причина, той ще има предостатъчно време да съжалява за това.

Най-накрая се обади Тейт:

— Подбудите ми са си моя грижа, но всеотдайността ми към работата няма да пострада.

Боунс се подсмихна.

— След сто години тази работа и шефът ти отдавна няма да ги има, но ти все още ще си мое творение. Ще ми дължиш вярност, освен ако не ти позволя да създадеш твое собствено семейство или ако не ме предизвикаш на двубой и не си го извоюваш сам. Сигурен ли си, че искаш да сключиш такъв договор?

— Мога да се справя — отвърна само Тейт.

Боунс сви рамене.

— Тогава се договорихме. Ако всичко върви добре, скоро ще имаш своя вампир, Дон. Както обещах.

Изражението на Дон бе едновременно мрачно и доволно.

— Надявам се, че няма да съжалявам.

Аз също се надявах.

Събудих се сама в леглото ни. Един сънен поглед наоколо ми разкри, че Боунс не е в спалнята. Изпълнена с любопитство, слязох по стълбите и го открих на дивана във всекидневната.

Той гледаше през прозореца към планинския хребет в далечината. Вампирите имаха способността да седят съвършено тихо, неподвижни като статуи. Боунс определено бе красив като произведение на изкуството. На лунната светлина тъмнокестенявата му коса изглеждаше по-светла. Беше я боядисал от руса отново в естествения й цвят, за да е по-незабележим, когато сме на работа. Ефирните сребристи лъчи осветяваха и извивките на слабото му лице с кристално гладка кожа. Тъмните му вежди бяха в тон с цвета на очите му, когато не светеха във вампирско зелено. Сенките подчертаваха още повече перфектно изваяните му високи скули, когато той обърна глава и ме видя да стоя до вратата.