Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Знаеш, че чувствата ми към теб не са бащински.

Преди да успея да мигна, Боунс бе стиснал за гърлото Тейт, а краката му се поклащаха високо над земята. Бях толкова ядосана от коментара на моя заместник, че ми отне минута, преди да кажа на Боунс да го пусне. Ако не познавах Тейт от няколко години, щях сама да го удуша, задето продължаваше да предизвиква Боунс заради мен. Вместо да рита или да се съпротивлява, заместникът ми направи гримаса, приличаща на усмивка.

— Какво ще направиш, Пазителю на криптата? — изхъхри той. — Ще ме убиеш ли?

— Пусни го, Боунс. Имаме по-сериозни проблеми от неговото държане — продължих аз. — Трябва да приключим тук, да проверим родословието на Бърни, да докладваме на Дон, а след това да се приберем у дома. Хайде, минава полунощ.

— Някой ден ще достигнеш границата на търпението ми — изръмжа Боунс, като пусна Тейт на земята.

Хвърлих предупредителен поглед на заместника ми. Притеснявах се, че някой ден наистина ще прекали. Той бе мой приятел и държах на него, но чувствата му към мен бяха от съвсем различно естество. И никак не ми помагаше, защото напоследък изглеждаше решен да показва тези чувства, особено в присъствието на Боунс. Беше като да размахваш червена кърпа пред бик. Вампирите не се славеха със склонност да делят притежанието си. Досега бях успявала да предотвратя избухването на истинска битка между тях, но знаех, че ако някой ден Тейт наистина накара Боунс да излезе от кожата си, нямаше да живее достатъчно дълго, за да съжали за това.

— Сенатор Томпсън ще бъде доволен, че убиецът на дъщеря му е наказан — каза по-късно моят чичо и шеф Дон Уилямс, когато всички ние седяхме в кабинета му. — Кат, чух, че отново са те разпознали. Това се случва за трети път.

— Имам идея — предложих аз. — Може ти, Тейт и Хуан да се подредите в редица и едновременно да изкрещите това от покрива. Знам, че е за трети шибан път, Дон!

Езикът ми не го смути. През първите двайсет и две години от живота ми Дон не бе присъствал в него, но през последните пет заемаше централно място на първия ред. Допреди няколко месеца дори нямах представа, че сме роднини. Беше крил семейната ни връзка от мен, защото не искаше да знам, че вампирът, който според слуховете бе изнасилил майка ми, му е брат.

— Ще ни трябва друга жена, която да служи за примамка — заяви Дон. — Можеш да продължиш да ръководиш екипа, Кат, но вече е твърде опасно да те използваме за стръв. Знам, че Боунс ще се съгласи с мен.

Това ме накара да се изсмея гръмко. На Боунс му харесваше да излагам редовно живота си на риск почти колкото аз харесвах баща си.

— Разбира се, че ще е съгласен. По дяволите, той ще танцува на гроба ти, ако напусна работата си.

Боунс невъзмутимо повдигна вежди, без да оспорва казаното от мен.

— Така само ще постигне да измъкне Дон от гроба, Кат — подхвърли с иронична усмивка Дейв.

Усмихнах се на свой ред. Точно това бе направил Боунс с Дейв, когато той бе убит при изпълнението на една от мисиите ни. Беше ми известно, че вампирската кръв е мощен еликсир за изцеление, но не знаех, че ако един смъртно ранен човек погълне малко от нея, преди да умре, по-късно може да се върне на този свят като гул.

Дон се покашля.

— Както и да е, всички са съгласни, че е прекалено опасно да продължиш да бъдеш примамка. Помисли за случайните свидетели, Кат. Всеки път, когато се обяви код „червено“, много от тях рискуват да бъдат убити.

Беше прав. Тази вечер бе ярък пример за това. Вампирите и гулите реагираха доста отчаяно, когато бяха притиснати в ъгъла, особено като добавим и факта, че ми се носеше славата, че не вземам пленници. Какво щяха да загубят, ако повлекат със себе си в смъртта колкото се може повече хора?

— Мамка му! — признах се за победена. — Но ние нямаме други жени в екипа благодарение на твоите сексистки правила, Дон, а ни чака още една мисия през следващата седмица. Нямаме достатъчно време да подберем квалифицирана жена войник, да й съобщим лошата новина за съществуването на вампирите и гулите, да я обучим как да се защитава, а след това да я наконтим и подготвим за действие.

Думите ми бяха посрещнати с мълчание. Дон задърпа веждата си, Хуан подсвирна, а Дейв изпука врата си.

— Какво ще кажеш за Белинда? — попита Тейт.

Погледнах го изумено.

— Но тя е убиец!

Той изсумтя.

— Да, но се представя добре като тренировъчна играчка за мъжете. А и обещахме да я пуснем след десет години за доброто й поведение. Може би ако я взимаме с нас по време на мисиите ни, ще успеем да преценим дали е обърнала нова страница, както тя твърди.