Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Глупаво дръзко от страна на Габорн да отиде в замък Силвареста. Глупаво, но и сърцато.

Все пак крал Ордън беше стар приятел на Силвареста и знаеше, че ако местата им бяха разменени, ако той се бе оказал първият, чул, че Джас Ларън Силвареста е изпаднал в нужда, щеше да препусне с все сила, за да се сражава редом до стария си другар.

Сега Ордън трябваше да се задоволи само с далечната гледка на горящия замък, в очакване на донесенията на предните съгледвачи. Разполагаше с шестима добри съгледвачи, на шест добри, подсилени коня. Въпреки че войниците и конете им трябваше да почиват, Менделас тази нощ нямаше да спи, а навярно и още много нощи занапред. Със своите четиридесет дара на жизненост той никога не се нуждаеше от сън, освен ако не го пожелаеше сам.

Разбира се, Радж Атън също нямаше да спи тази нощ.

На скалата над него седеше Дните на Ордън, както този и на сина му. Крал Ордън ги погледна учудено. Защо Дните на Габорн не бе отишъл с него? Ако Габорн беше в замък Силвареста, то Дните трябваше да го последва. Щеше да знае дали Дните на някой друг е забелязал Габорн. А може би местоположението на Габорн нямаше значение? Може би синът му беше пленен — или убит?

Докато през следващия час продължаваше да гледа унило, оставил ума си зареян в полудрямка, той премисли собствената си отбрана у дома. Крал Ордън имаше понякога… впечатления… за опасност, чувстваше присъствието на хали по южната си граница. Когато беше дете, баща му му беше казал, че тези „впечатления“ са наследство от по-стари крале, негово наследено по рождение право. Сега помисли и за това, но не усети нищо.

Замисли се за укрепленията по границите си. Бяха ли те добре подсигурени?

Скоро пристигна вестоносец. Силвареста наистина беше паднал — завзет по залез-слънце, без бой.

По-лошо, отколкото се опасяваше Ордън. При тази вест кралят извади лакираната дъбова кутия за писма, затъкната под колана му. Посланието беше до крал Силвареста, подпечатано с печата на херцога на Лонгмът.

Съгледвачите на крал Ордън бяха прихванали призори вестоносеца на Лонгмът, доколкото „прихванали“ беше подходящата дума. По-точно, бяха го намерили мъртъв в крайпътните храсти, убит от стрела на авангарда убийци на Атън. Съгледвачите на Ордън нямало и да намерят кутията, ако не била вонята на трупа.

Околностите гъмжаха от наемни убийци, разположени по двама покрай пътя.

При нормални обстоятелства Ордън щеше да уважи дискретността между изпращача и получателя, щеше лично да предаде кутийката за писма на Силвареста. Но Силвареста беше паднал, а Ордън се опасяваше, че Лонгмът го известява за лоши събития. Може би той също беше под обсада. След замък Силвареста това беше най-голямото укрепление в цял Хиърдън. Въпреки че кралството беше осеяно с още деветнайсет други, те пазеха по-малки градове и села.

Ето защо крал Ордън счупи восъчния печат на кутията, извади тънкия жълт пергаментов свитък, разви го и зачете под звездната светлина. Плавният почерк очевидно беше изписан от женска ръка, но беше писано припряно, със зачерквани думи:

До Негово Най-праведно Владичество Краля, Джас Ларън Силвареста: С цялата почит и добри пожелания, от Нейно Най-предано Поданство херцогиня Емадайн От Ларън

Прескъпи чичо… Вие сте предаден. Незнайно за мен, моят съпруг Ви е продал, позволявайки на силите на Радж Атън да преминат през Дънуд. Явно моят съпруг се е надявал да управлява като регент вместо Вас в случай, че Хиърдън падне.

Но самият Радж Атън беше тук преди две нощи, с мощна армия. Моят съпруг заповяда да спуснат подвижния мост и спря нашите войници.

През нощта Радж Атън дойде и взе дарове от мнозина. Възнагради измяната на съпруга ми със своя измяна, като го обеси за червата от железните решетки на прозореца на собствената му спалня.

Радж Атън е достатъчно умен, за да не се довери на един предател.

Колкото до мен, той ме озлочести, като ме използва така, както един съпруг би използвал съпругата си. После ме принуди да му даря дара си на обаяние и остави свой регент, няколко учени и малка войска да усмирява града в негово отсъствие.

Два дни регентът му се мъчеше да пресуши земята ни, взимайки стотици дарове. Малко го интересува дали даващите даровете ще живеят, или ще умрат. Толкова много Посветители са струпани в двора на замъка, че никой не е в състояние да се погрижи за тях. Мен самата използва за вектор, като взима обаяние от стотици жени, докато синовете ми, Врен и Дрю, макар да са все още почти деца, сега преливат жизненост и гъвкавост към Вълчия господар.