Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Нашият господар, великият Радж Атън — изкрещя стражът, предупреждавайки капитана.

— О, Светлина на света — извика капитанът, хвърли купата на земята и смутено се приближи към Радж Атън. — На какво дължим тази чест?

Капитанът, казваше се Мусаиф, произхождаше от аристократично семейство. Беше получил поста по-скоро вследствие на произхода си, отколкото заради качествата си на пълководец.

— Дойде моментът — каза Радж Атън — да нападнем Мистария. Вдигай мъжете от постелите. Трябва да стигнат в Карис до утре на здрачаване.

— Но, о, Светлина на разбирането — заизвинява се Мусаиф, — мъжете ми са немощни. Дни наред почти не сме яли и не сме почивали, а Карис е на трийсет мили оттук. Вдигнахме лагера едва преди час. Конете са грохнали.

— Мъжете ти ще почиват в Карис — нареди Радж Атън. — Ще се нахранят с мистарска храна и ще утолят жаждата си с мистарска кръв, това е всичко, за което мога да се погрижа. Кажи на всеки стрелец да вземе само лък и колчан стрели. Кажи на всеки копиеносец да вземе само копието си.

— Но, о, Огън в небесата — противеше се Мусаиф, — Карис е добре защитен. Препуснах дотам на разсъмване и се приближих, за да видя със собствените си очи. Петдесет хиляди души работеха като пчели да издигнат отново кулите и огромни колони от коне и хора пристигаха в града. Защитниците му са два пъти повече отпреди седмица!

Кръвта на Радж Атън кипна.

— Разбира се — изръмжа той. — Трябваше да се сетя. Габорн е усетил надигащата се срещу Карис опасност. Знаеше, че ще нападна. И се надява на последно сражение.

— Не ти го притесняваш — продължи Мусаиф. — Моите шпиони се приближиха достатъчно, за да чуят какво си говорят няколко работници. Казаха, че халите отново са се надигнали срещу Карис.

Радж Атън пришпори коня си в пристъп на ярост към близкото възвишение, където растеше един-единствен хилав бор. Спря под него и метна поглед към низината с даровете си на взор като кацнал на висока канара орел.

На повече от триста мили на юг съзря надигащи се над земята огромни пушеци и усети зноя на далечни пожари. Огнената стихия го призова, нашепвайки името му. По хълмовете отвъд пламъците се бе изопнала безкрайна черна редица хали. Десетки, а може би стотици хиляди хали се придвижваха към полесражението.

Пред тях зърна отразената от рицарски брони слънчева светлина и езици на пламъци. Рицарите на Роуфхейвън се опитваха да спрат напредването на халите с огнена стена.

На трийсет мили на запад мъже и жени изграждаха стените на замъка в Карис и се готвеха за сражение.

Радж Атън притвори очи. При последното си идване в Карис едва не загина от ръцете на халите. Но оттогава бе станал по-мощен. В момента неговите облекчители в Деяз му прехвърляха дарове. Радж Атън усещаше приливите на сила и жизненост, които го изпълваха.

Но той се бе сдобил не само с обикновени дарове. Сега вътре в него гореше самият ад, просветлявайки мозъка му. Той се допита до пламъците.

„Нападни — изсъскаха те. — Мнозина ще умрат. Жертвай ги в мое име и аз ще ти даря победа.“

— Чувам те и ти се подчинявам, господарю — прошепна Радж Атън.

И се усмихна. Надигаше се битка, каквато никой не бе виждал. А той беше приготвил някои изненади за враговете си — и за хората, и за халите.

Докато яздеха към Гарванова врата, небето почерня и през разпокъсаните парцали на облаците се посипаха стрелите на светкавиците. Поройният дъжд затропа по шлемове и брони, проникваше през туниките и пелерините. Конете цамбуркаха с копита из локвите, а спусналата се мъгла беше толкова гъста, че на Ерин й се струваше, че вдишва вода, а не въздух.

Внушителният силует на Гарванова врата се издигаше на хоризонта. Над стените на замъка стърчаха три огромни кули. Средната бе много по-висока, като централния връх на корона.

В подножието на крепостта течеше широка река. Покрай бреговете и по хълмовете бяха накацали имения и къщички сред пъстър гоблен от ширнали се ниви и зеленчукови градини.

Ерин не можеше да откъсне поглед от величествения замък, осветяван от стрелите на светкавиците. Никога не бе виждала Гарванова врата с нейната легендарна Кула на ветровете. Тук в древни времена чародеят Сендавиан бе отдал почит на стихиите на Въздуха. Тук кралете на Южен Кроудън бяха пазили своите Посветители в продължение на почти две хилядолетия.