Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Джюрийм знаеше, че сърцевината на плана на господаря му беше тук. Ядрото на неговия план беше да унищожи едновременно и Ордън, и Силвареста.

Но ето че сега лоши знамения известяваха възможен провал на този план. Пиромантите бяха видели някакъв крал тук, крал, който можел да унищожи Великия светлик на Индопал.

Радж Атън се беше оставил открит за атака. Беше взел в замъка Силвареста по-малко от хиляда силара, а над половината от тях вече бяха използвани предната нощ, погълнати от заклинанията, обвързващи Радж Атън с неговите Посветители. Вярно, беше оставил четиридесет хиляди силара в Лонгмът — бе преценил, че там ще са в безопасност. Лонгмът беше голям замък, с високи стени, обвързани с магически заклинания. И макар силите на Радж Атън в Лонгмът да бяха малки, броят им скоро трябваше да бъде увеличен.

Пролуката към възможността някой да удари Лонгмът беше ужасно тясна. Предвид отбранителните съоръжения на Лонгмът, той трябваше да удържи всяка атака от по-малките цитадели, намиращи се в обхват, позволяващ такъв удар. Замъците Гроувърман и Дрийс се намираха на един ден езда от Лонгмът. Но предните съгледвачи на Радж Атън го бяха уверили, че гарнизоните там са малки. Шпионите на Джюрийм не бяха забелязали сили на Ордън в нито един от замъците.

Шпионите му съобщаваха само, че Ордън води „свита по-голяма от очакваната“ за отпразнуването на Хостенфест и че са се спрели на лагер извън село Хейзън, при южните граници на Хиърдън. Свитата включваше най-много три хиляди души — в това число рицари, щитоносци, готвачи и обичайните спътници на войската. Силата беше голяма, по-голяма, отколкото Радж Атън беше очаквал да срещне. Обикновено Ордън водеше за лова по-малко от триста души.

Но сега съгледвачите съобщаваха, че предната нощ към замък Силвареста са тръгнали над две хиляди рицари. Как бе възможно това? Нима Ордън беше довел две сили — едната да нападне Лонгмът, а другата да препусне на север?

Два дни. Джюрийм не беше получавал донесение от Лонгмът от два дни. Вече трябваше да е получил редовния доклад за обстановката. Подозираше, че Лонгмът наистина е паднал. Неизвестно как, но крал Ордън беше превзел замъка.

Петдесет хиляди души, беше казал пратеникът. Петдесет хиляди? Този брой изнервяше Джюрийм, защото му се струваше твърде близък до броя рицари, които по негова преценка Ордън можеше да вдигне срещу господаря му следващата пролет — стига Ордън да се измъкнеше от капана. Крал Ордън можеше да вдигне в поход до четвърт милион доблестни и сърцати рицари, но с толкова голяма чет нямаше да нападне. Нямаше да посмее да остави замъците си без защита.

Толкова сложни схеми, и всичко — на ръба да се срине. Радж Атън трябваше да завземе Севера и да го завземе бързо. Вече от години мините за кръвен метал на Картиш бяха на изчерпване. До средата на зимата щяха да се опразнят съвсем.

Само в Инкара можеше той да извлече повече кръвен метал. Казваха, че мините там все още дават добър добив.

Но никой владетел на Роуфхейвън или на Индопал досега не беше успявал да нахлуе в Инкара. Магьосниците там не бяха особено могъщи, но затова пък бяха много. Инкарците бяха усвоили бойни техники, пригодни за техния терен — бързи удари по хълмовете на здрави малки кончета. И освен това инкарците не можеха да бъдат победени, освен ако човек не надвиеше също така и върховните владетели на арр .

Най-лошото беше, че преди много векове някой си майстор облекчител на име Товил беше избягал от Роуфхейвън за Инкара и там бе учредил нова школа за проучване на силарите. В Инкара бяха направили удивителни открития, открития, каквито магьосниците не можеха да повторят никъде другаде. В Инкара бяха създали силари, които не оставяха никакъв белег, така че не можеше да се разбере по формата на белега каква е руната на сила. Тези силари прехвърляха таланти и умения от един човек на друг.

През всичките години на шпионаж владетелите на Роуфхейвън, както и на Индопал, така и не бяха успели да дублират откритията на инкарците.

Всеки път, когато някой северен владетел се опиташе да нахлуе на юг, бързо откриваше, че южняците не само се бият с него — те освен това осигуряваха силари за неговите врагове.

Така нито един владетел не беше успял да превземе Инкара, да пресуши богатствата ѝ и да проникне в тайните ѝ.

Джюрийм знаеше, че Радж Атън трябва да действа бързо. Трябваше да изсмуче северните кралства още сега, да ги покори, след което да продължи. Твърде възможно бе в дни, отдавна изгубени в легендата, Дайлан Чука да е получил дарове на воля и талант и те да са неотменима част от онова, от което Радж Атън се нуждаеше преди той самият да може да се превърне в Дара всечовешки.