Марисса Майер - Скарлет

— Какво стана?

Тя поклати глава и погледна към прореза в дланта си.

— Не знам — отвърна и неловко сложи лепенка и там.

— Синдер.

— Не исках да стане така. — Тя се тръшна в своето кресло. Повдигна й се, когато си спомни мъртвешкия, празен поглед на жената, щом тя застана между Синдер и онзи мъж. — Паникьосах се и когато се опомних, тя стоеше там, пред мен. Не съм мислила… дори не съм се опитвала… просто се случи. — Тя се надигна от стола и отиде в товарното помещение — имаше нужда от място. Да диша, да се движи, да мисли. — Точно за това говорех! Тази дарба! Превръща ме в чудовище! Точно като онези мъже! Като Левана!

Тя разтри слепоочията си, преглъщайки следващото си признание.

Може би проблемът не беше само в това, че е лунитянка. Може би това беше наследствена черта. Може би беше точно като леля си… или като майка си, която не е била с нищо по-добра.

— А може би — обади се Трън, — е било случайност, защото все още се учиш.

— Случайност ли! — Тя се обърна към него. — Та аз убих жена!

Трън вдигна пръста си.

— Не е вярно. Човекът вълк, онзи виещ кръвопиец я уби. Синдер, ти си била уплашена. Не си знаела какво правиш.

— Той се беше спуснал към мен и аз просто я използвах.

— Значи си мислиш, че той щеше да подари живота на всички останали, след като веднъж е хванал теб?

Синдер стисна зъби, а стомахът й продължаваше да се навдига.

— Виждам, че си мислиш, че вината е твоя, но нека да стоварим малко от нея и там, където й е мястото.

Синдер погледна Трън намръщено, но пред очите си отново видя онзи мъж със страшните му сини очи и отвратителна усмивка.

— Те са заловили Мишел Беноа. — Тя потрепери. — И пак аз съм виновна. Защото са търсели мен.

— Ама какви ги дрънкаш непрестанно?

— Той знаеше, че сме дошли в Рийо заради нея, и каза, че те първи са я намерили. Нарече я „старицата“. Но те са я заловили само защото се опитват да открият мен.

Трън прокара длан по лицето си.

— Синдер, заблуждаваш се. Мишел Беноа е приютявала принцеса Селена. Ако тези хора са я заловили, това е била причината. И няма нищо общо с теб.

Тя преглътна и цялото й тяло се затресе.

— Може би още е жива. Трябва да опитаме да я открием.

— След като никой от вас не ми казва нищо — обади се Ико с напрегнат глас, — ще трябва сама да отгатна. Случайно да сте били нападнати от мъже, които се бият като изгладнели диви животни?

Трън и Синдер размениха погледи. Синдер забеляза, че по време на тирадата й в товарното помещение беше станало неимоверно горещо.

— Добро предположение — каза Трън.

— Навсякъде по новините само за това говорят — рече Ико. — Не е само във Франция. Те са навсякъде по света, във всяка страна от Съюза. Земята е под нападение!

Вой изпълни мазето на операта. Свита в ъгъла на леглото си в тъмнината на килията, Скарлет затаи дъх и се ослуша. Тъжните викове бяха далечни и приглушени и идваха някъде навън от улиците. Но сигурно бяха много силни, щом стигаха чак до нея в килията.

Бяха сякаш десетки. Зловещи, страшни животни, които се търсеха едно друго в нощта.

Но в града нямаше диви животни.

Скарлет се надигна от леглото и се промъкна към решетката. Откъм стълбите, които водеха до сцената, се процеждаше светлина, но беше толкова слаба, че тя едва смогваше да различи железните решетки на своята врата. Надникна в коридора. Нямаше движение, не се чуваше звук. Само един знак „Изход“, който не е бил включван от векове.

Погледна на другата страна. Само мрак.

Глождеше я ужасното предчувствие, че е уловена в капан, напълно сама. Че я бяха оставили да умре в този подземен затвор.

Нов вой отекна, този път по-силен, макар и все така приглушен. Може би идваше от улицата точно пред операта.

Скарлет прокара езика по устните си.

— Ехо? — повика тя колебливо. Когато не последва никакъв отговор, ни един далечен вой, тя опита отново, но този път по-силно. — Има ли някой?

Стисна очи и се ослуша. Нямаше стъпки.

— Гладна съм!

Никакво мърдане.

— Искам да отида до тоалетната!

Никакъв глас.

— Ще избягам оттук!

Но никой не даваше и пукната пара. Беше сама.

Тя стисна пръчката, като се питаше дали това не беше капан. Вероятно я подмамваха да се почувства сигурна, изпробваха я, за да видят как ще постъпи. Може би искаха да я оставят да се опита да избяга, за да могат после да използват това срещу нея.

А може би, може би все пак Вълка наистина е искал да й помогне.