Марисса Майер - Скарлет

От гърлото му екна вой, а устните му се извиха, оголвайки идеално заострени зъби, които приличаха повече на кучешки, отколкото на човешки.

Синдер се притисна о пейката — беше сигурна, че моментният й срив беше изгорил нещо и сега оптобиониката й пращаше объркани съобщения до мозъка й. Но картината не се изчисти.

Тримата военни едновременно насочиха пистолетите си към мъжа, но той с нищо не показа да е обезпокоен. Ужасените писъци явно му доставяха удоволствие, а също и това, че тълпата побягна от него.

Той се хвърли върху първия офицер, преди онзи да е съумял да дръпне спусъка. Ръцете му обвиха главата на войника, чу се силно изпращяване и офицерът падна безжизнен на земята. Всичко стана толкова бързо, че отделните движения бяха неразличими.

Таверната се изпълни с писъци. Настана паническо бягство към вратата — хората с мъка си пробиваха път от потрошените маси и столове.

Без да обръща внимание на тълпата, мъжът се ухили мазно на Синдер. Трепереща, тя се препъна назад и седна обратно на пейката.

— Здравей, момиченце — рече той с прекалено сдържан, прекалено човешки глас. — Струва ми се, че от известно време моята кралица те търси.

И скочи към нея. Без да може да извика, Синдер отстъпи назад.

Тогава между тях изскочи жената офицер, застана с лице към Синдер и широко разпери ръце, за да я защити. Лицето й бе напълно, изцяло безизразно. Мъртвите й очи продължаваха да надничат надолу към Синдер дори когато мъжът нададе гневен вой и я сграбчи отзад. Той обви едната си ръка около главата й, дръпна я назад и зъбите му потънаха в гърлото й.

Тя не изпищя. Не се противи.

От устата й излезе кърваво клокочене.

Чу се изстрел от пистолет.

Полуделият мъж изрева, вдигна жената, заклати я насам-натам, както правят кучетата с играчките си, и я метна в средата на таверната. Тя се сгърчи на пода, а в това време проехтя нов изстрел и улучи мъжа в рамото. Той измуча силно, хвърли се напред и сграбчи с една ръка пистолета от единствения оцелял войник. Сви пръстите на другата като нокти на животно, замахна през лицето му и остави по него четири кървави дълбоки рани.

С бясно блъскащо се сърце Синдер погледна към жената на пода, докато животът се оттичаше от очите й. Викът заседна на гърлото й. Сърцето й биеше толкова силно, че щеше да изскочи от гърдите й. Бели петна се появиха пред очите й. Не можеше да си поеме дъх. — Синдер!

Огледа стаята замаяно и видя Трън да се изправя иззад една прекатурена маса, а ръцете му все още бяха вързани на гърба му. Той се свлече на колене до пейката.

— Хайде, отключи ми белезниците!

Дробовете й горяха. Очите й смъдяха. Беше в състояние на хипервентилация.

— Аз… аз я убих. — запъна се тя.

— Какво?

— Убих я… тя беше.

— Синдер! Сега ли намери да полудяваш!

— Ти не разбираш! Аз бях. Аз.

Трън се хвърли отгоре й, а челото му се удари в нейното толкова силно, че тя изскимтя и падна назад върху пейката.

— Я се стегни и ми помогни да откопчая белезниците!

Тя се улови за масата и се изправи. Главата я болеше. Примигна към Трън, после към офицера, който лежеше отпуснат до стената, а вратът му се поклащаше под странен ъгъл.

Докато мозъкът й се мъчеше да осмисли случилото се, тя рязко се наведе напред и повлече Трън през обърнатите столове. Клекна до първия паднал офицер, хвана ръката му и я повдигна. Трън извъртя ръцете си към нея, а белезниците присветнаха и се отвориха.

Синдер пусна безжизнената ръка и се изправи. Хукна към вратата, но тогава нещо я улови за опашката и я дръпна назад.

Тя извика и падна върху една маса. Стъклените бутилки се изпочупиха под гърба й и ризата й се напои с вода и алкохол.

Полуделият мъж се надвеси над нея с похотлив поглед. От устните и раните му от куршуми капеше кръв, но той изобщо не забелязваше.

Синдер се помъчи да излази назад, но се подхлъзна и едно парче стъкло поряза дланта й. Тя изохка.

— Бих те попитал какво те доведе в малкото градче Рийо във Франция, но мисля, че вече знам. — Той се усмихна, но усмивката му беше страховита и неестествена заради стърчащите му зъби, омазани в кръв. — Колко жалко за теб, че ние първи намерихме старицата, а сега глутницата ми залови и теб. Чудя се каква ли ще бъде наградата ми, когато занеса остатъците от тялото ти в пластмасова кутия на кралицата ми.

С войнствен рев Трън надигна един стол и го стовари върху гърба на мъжа.

Той се обърна, а в това време Синдер използва инерцията и се изтърколи от масата. Тя падна на пода и погледна нагоре, за да види как мъжът забожда зъбите си в ръката на Трън. Писък.