Марисса Майер - Скарлет

В очите на Синдер светна лампичка, за да я извести, че има получено съобщение. Миг след това пред очите й започнаха да се изписват думите:

„Полицията ни е засякла. Ще ги държа надалеч, колкото се може по-дълго.“

Тя се препъна на средата на улицата.

— Какво? — попита Трън.

— Ико е. Полицията е открила кораба.

Трън пребледня.

— Тогава няма да имаме време да си купим нови дрехи.

— Нито ново тяло за андроид. Хайде.

Тя хукна да тича и без да се мае, Трън я последва, но, щом завиха зад ъгъла, и двамата набиха спирачки.

Между тях и кораба им стояха двама полицаи. Единият сравняваше капсулата с нещо на портскрийна си.

Нещо изпищя на колана на другия полицай. Той се пресегна към него, а в това време Синдер и Трън заотстъпваха назад и се скриха зад ъгъла на една сграда.

Сърцето на Синдер думкаше бясно, когато погледна към Трън, но той оглеждаше близкия прозорец. Не съвсем в центъра, а малко на една страна на стъклото пишеше „Таверна Рийо“.

— Насам — рече той и я затегли покрай две маси от ковано желязо право в таверната.

Вътре се лееше шумен смях, миришеше на спирт и пържена мазнина, а от нетскрийновете бръмчаха някакви спортни предавания.

Синдер направи две крачки, дъхът й спря и тя се обърна да си тръгне. Трън протегна ръка и прегради пътя й.

— Къде отиваш?

— Тук има прекалено много хора. С полицията ще ни провърви повече. — Тя го бутна встрани, но замръзна, щом съзря един зелен кораб на калдъръма отвън с емблемата на армията на Източната република от едната страна. — Трън!

Ръката му се скова и тогава таверната сякаш притихна. Синдер бавно се обърна към хората. Десетки непознати я зяпаха с отворени усти.

Киборг.

— Звезди — прошепна тя. — Трябва да си намеря нов чифт ръкавици.

— Не, трябва да се успокоиш и да използваш магьосничеството си с мозъчните вълни.

Синдер се приближи до Трън и преглътна растящата си паника.

— Ние сме тукашни — промърмори тя. — Не сме подозрителни. Не можете да ни разпознаете. Не ви интересуваме, нито будим любопитството ви.

Гласът й замря, докато хората наоколо се върнаха към храната и питиетата си и отново се загледаха в нетскрийновете зад бара. Синдер продължи разсеяно да ниже в главата си: Ние сме тукашни, не сме подозрителни , докато изреченията се сляха в едно усещане за невидимост.

Те не бяха подозрителни. Бяха от местните.

Тя си заповяда да повярва на думите си.

Огледа тълпата и видя, че само един чифт очи все още я наблюдаваха — искрящо сини и засмени. Мъжът беше мускулест и седеше на една маса чак в дъното, а на устните му играеше усмивка. Когато Синдер срещна погледа му, той се облегна назад и вдигна глава към екраните.

— Хайде, ела — каза Трън и я поведе към едно отворено сепаре.

Вратата зад тях изскърца и стомахът на Синдер се обърна като развален мотор. Те се мушнаха в сепарето.

— Това беше лоша идея — прошепна тя и настани на пейката до себе си акумулатора. Трън не каза нищо — двамата стояха с глави, приведени над масата, докато три червени униформи минаха на сантиметри от тях. Един скенер изпищя и накара пулса на Синдер да затупка в слепоочията й, а в това време последният офицер спря.

Киборгската ръка на Синдер стоеше под масата и тя сръчно отвори цевта на вградения упоителен пистолет — откакто доктор Ърланд й бе дал ръката, това беше първият път, в който щеше да използва този пръст.

Офицерът се застоя край сепарето им и Синдер се насили да се обърне към него, като мислеше: невинни, обикновени, точно като всички останали.

Офицерът държеше портскрийн с вграден в него скенер. Синдер преглътна и вдигна глава. Той беше млад — може би на двайсет и нещо, а лицето му беше сгърчено от объркване.

— Има ли проблем, мосю? — попита тя и й прилоша, когато чу, че собственият й глас излезе захаросан като на кралица Левана при срещата им преди време.

Очите му замигаха лудо. Вниманието и на другите двама офицери бе привлечено — един мъж и една жена — и Синдер ги видя как се приближиха към тях.

От основата на врата й се разля топлина и плъпна по ръцете и краката й. Тя стисна юмруци. Енергията в таверната пулсираше, можеше почти да се види. Оптобиониката й започна да се паникьосва и да изпраща обезпокоителни предупреждения пред очите й за нивата на хормоните и химичния дисбаланс, а в това време тя отчаяно се опитваше да хване кормилото на, лунната си дарба. Аз съм невидима. Аз съм незначителна. Вие не ме разпознавате. Моля ви, не ме разпознавайте.