Стивен Браст - Влад Талтош (Убиец на свободна практика. Том 1)

Рано следобеда Ищван вече трябваше да се е появил някъде наблизо, въпреки че не го виждах. Предполагах, че Квайш също ще е тук. Квайш знаеше, че аз знам, че е тук, но се надявах да не знае, че Ищван е тук.

Свързах се отново с Крейгар.

„Нещо по-интересно да става?“

„Не. Ищван е там“.

„Добре. И аз. Е, пращай съобщението“.

„Сигурен ли си?“

„Да. Сега или никога. Боя се, че втори път няма да ми издържат нервите“.

„Ясно. А магьосничката?“

„Да. Прати я до аптеката срещу жилището на Кели. И й кажи да чака. Познава ли ме по външност?“

„Съмнявам се. Но не си труден за описание. Ще се погрижа да те познае“.

„Окей. Действай“.

„Добре, Влад“.

И се започна.

Съобщението, което Херт щеше да получи, беше съвсем просто. Гласеше: „Готов съм на компромис, ако уредите изтеглянето на стражата. Заради тях не мога да напусна жилището си. Можете да дойдете в удобен за вас момент. Кели“.

Силата на съобщението беше в слабостта му — изглеждаше прекалено обяснимо, за да е фалшификат, какъвто всъщност беше. Но Кели и Херт не можеха да се познават достатъчно добре, за да си комуникират псионично, така че писмените съобщения си бяха в реда на нещата. Херт не можеше да има високо мнение за Кели, което също беше важно. За да подейства това, Херт трябваше да вярва, че Кели се бои от стражата на феникс, и освен това Херт трябваше да мисли, че Кели е в неведение каква заплаха са стражите за един джерег. Аз самият знаех, че всъщност Кели е съвсем наясно с това, но можеше да се допусне, че Херт не го знае.

Така че въпросите бяха: дали Херт щеше да се появи лично? Колко охрана щеше да вземе със себе си? И какви други предпазни мерки щеше да вземе?

Магьосничката пристигна преди да се е случило нещо друго. Не я познавах. Беше висока джерег, с черна коса на гъсти къдрици. Устата й беше присвита и й личаха някои наследствени черти на атира. Носеше сивото на джерег. Влезе в аптеката. Много предпазливо я последвах. Видя ме, щом влязох, и каза:

— Лорд Талтош?

Кимнах. Тя посочи към сградата на Кели.

— Искате преграда срещу телепортиране навън. Това ли е всичко?

— Да.

— Кога?

Извадих една монета, опипах я с пръсти и й я връчих.

— Когато това се стопли.

— Добре.

Напуснах дюкяна още по-предпазливо. Не исках да ме нападнат точно сега. Върнах се на старата си позиция и зачаках. След няколко минути се появи драгар в цветовете на дома Джерег.

Казах: „Е, Лойош. Потегляй“.

„Сигурен ли си?“

„Да“.

„Добре, шефе. Късмет“.

И отлетя. С което времето вече беше ограничено. Кървавата част на деня щеше да настъпи след, предполагах, около трийсет минути. Извадих кама и я задържах ниско, скрих се по-дълбоко в сенките на старата къща. После прибрах камата и опипах дръжката на рапирата, но не я извадих. Пипнах Маготрепач, но го оставих увит около китката ми. Стиснах ръце в юмруци и ги отпуснах.

Какво ставаше в момента в жилището на Кели — можех само да предполагам. Но не хранех никакво съмнение, че появилият се преди малко джерег е пратеник на Херт. Щеше да влезе и да каже: „Херт идва“. Нито Кели, нито пратеникът щяха да знаят защо, така че…

Наталия и Пареш излязоха от сградата и тръгнаха в противоположни посоки.

Кели щеше да потърси помощ. От кого? От „масите“, разбира се. Предишният ми план го изискваше и след това щях да уведомя стражата на феникс за това, и да предизвикам взаимно унищожение. Сега обаче нямаше да го направя, защото Коути все още беше в играта.

Появиха се четирима джереги. Мутри. Двама влязоха вътре да огледат мястото, докато другите проучат района, търсейки хора като мен. Останах скрит. Ако Ищван беше тук, той също се беше скрил добре. Както и Квайш. Почнах да разбирам колко лесно е да се скриеш на една градска улица и колко е трудно да намериш някой, който се крие.

Около седем минути по-късно се появи Херт, придружен от Баджинок и още трима гардове. Влязоха в жилището. Съсредоточих се за миг и направих една много простичка магия. Една монета се затопли. Една телепортна преграда се появи около жилището на Кели.

Някъде по същото време на улицата започнаха да се събират източняци и текла. Един от биячите навън влезе, вероятно за да докладва за този развой на нещата. Излезе отново. В другия край на улицата започнаха да се трупат стражи феникс. За изненадващо къс срок — не повече от пет минути може би — предишната сцена се повтори: около двеста въоръжени източняци от едната страна, около осемдесет стражи феникс от другата. Това за тебе, Кели. Моментална конфронтация, благодарение на любезното съдействие на баронет Талтош.