Стивен Браст - Йорич

— Какво искаш? — посрещна ме тя, щом влязох.

— Нож — казах й.

Тя се разшава на столчето. Познаваше ме, но ако го признаеше, това щеше да ми даде предимство в пазарлъка. Поне така мисля.

— Какъв нож? — сопна се тя.

— Нищо особено. Просто нещо да си дялкам с него.

Изгледа ме толкова подозрително, че нямаше начин да не ме е познала. Бях самата невинност и т.н. Показа ми богат избор и накрая се спрях на малка сгъваема ножка. Пробвах острието, защото щеше да е странно да не го направя, уверих се, че се отваря и затваря лесно, дадох й един империал, като й казах да задържи рестото, и си излязох.

„Добре, шефе. Нямам търпение да видя какво ще правиш с това ножченце“.

„Доста е малко, прав си. Най-вероятно просто ще го загубя“.

Все още имах няколко часа до предполагаемото начало на срещата. Недалече от пазар „Западен дворец“ има едно ханче, наречено „Мастилницата“ по причина, която ми обясниха веднъж, но не мога да си я спомня. Мисля, че беше нещо историческо. Там живееше един артист, с когото от време на време бях правил бизнес. Тъй като беше рано сутринта, очаквах да го събудя и дори да го заваря трезвен. Прав бях и в двете отношения, а той се държа много гостоприемно, след като му звъннах няколко монети. Малко по-късно си тръгнах с торба, заредена с руса перука, спретнато подстригана брада в същия тон, малко лепило и бурканче с пудра да си изсветля тена на лицето.

След като приключих и с това, все още ми оставаше трудната част: ако се получеше, тогава какво? Как щях да манипулирам събитията, за да получа каквото искам, просто в случай че възникне възможност?

„Шефе, къде отиваш?“

„В Дома на йорич, къде другаде“.

„Мислиш ли, че ще знае какво да направи?“

„Мисля, че ако ще влизаме в тази игра, би трябвало да разберем какво може да стане с Алийра. Помниш ли я Алийра? Онази, заради която се набутахме в тая история?“

„Благодарност ли очакваш?“

„Не. Просто знам, че ако бях аз…“

„Е, да“.

Стигнахме безопасно, минах по познатото вече трасе до кабинета на Перисил и почуках. Той открехна вратата, после я отвори. Влязох.

— Защо го правиш това? — попитах.

— Кое? — попита ме той на свой ред. Изглеждаше искрено любопитен.

Седнах срещу него и казах:

— Движа нещо, което би могло да постигне, мм, нещо. Трябва да го обсъдя с теб.

— Добре, но се боя, че ще трябва да ми дадеш поне още една-две подробности, ако искаш да си говорим като интелигентни хора.

Отне ми малко време да осъзная, че се шегува. Не знам дали това говори нещо за него, или за мен. Казах:

— Добре. Само този път. Ето я ситуацията, както аз я виждам, прекъсни ме, ако греша за нещо: дже… тоест определени групи се опитват да оказват натиск върху императрицата. Лостът, с който разполагат, е скандалът около Тирма, който ще подразни много хора, които са важни, макар че колко точно ги интересува не мога да кажа.

Гледаше ме внимателно, но не ме прекъсна.

Продължих:

— Императрицата, след като двамата с теб започнахме да създаваме неприятности и да си врем носовете навсякъде, премисли и реши да има официално разследване на събитията. Ще има опит да се спре разследването и да се хвърли вината на някаква идиотска група текла, с убийството на Калто.

— Десаниек.

— Не нея, макар че и аз така мислех отначало. Помощника й, Калто.

— Хм. Това също би подействало.

— Дори по-добре, защото ще стане на публична среща, където той трябва да отговори на въпроси какво се е случило и защо.

— Разбирам.

— Добре. Въпрос: ако успея да предотвратя атентата, това дава ли ни някакъв лост да постигнем освобождаването на Алийра?

Помълча малко, после попита:

— Как да го предотвратиш?

— Като убия убиеца, преди той да убие Калто.

Този път помълча по-дълго.

— Зависи от много неща. Как смяташ да… И къде… — Гласът му заглъхна. Изглеждаше притеснен. Не бях го виждал досега да изглежда притеснен. Мисля, че ми хареса.

— Както се оформят нещата, ще го премахна още преди да е стигнал до срещата.

— В такъв случай, извинявай, как ще се разбере това?

— Никой няма да разбере.

— Тогава не виждам какъв ще е ефектът по нашето дело.

— Мм. Мда, факт. Добре, а ако го направя по-драматично?

— В смисъл, спасяване в последния момент и прочие?

Кимнах и казах:

— Нямам представа дали ще мога, нито как, но вероятно бих могъл да спретна нещо такова.

Той се почеса замислено по брадичката и каза:

— Не.

— Не?

— Законово няма да има никаква тежест. Позволи ми да обясня. Има три пътя, по които може да тръгне случаят: Алийра може да бъде съдена, за каквото е арестувана или…