Рассел Киркпатрик - През лицето на света

Отпътувах до Брудуо разгневен, с твърдото убеждение в безсмислеността на мисията си. „Проучи земята, прецени доколко Брудуо представлява заплаха за мира във Фалта и докладвай на краля.“ Нямаше много надежда някога да приключа подобна задача. Можеше да обхождам земята с години, без да попадна на доказателства, но това не доказваше отсъствието им. Брудуо е толкова обширна земя, простираща се от леда, през джунглата, та до пустинята, а пътищата, по които фалтански Търговец може да върви законно, са малко. Въпреки всичко, чувствах се относително спокоен, защото независимо колко древна бе омразата, хората трябва да живеят и от Търговците има нужда. Докато пътувах из обширните земи на Биринжх, усещах, че съм зорко наблюдаван. Очаквах това, но стига да внимавах, не очаквах опасности.

Бях внимателен, ала не достатъчно. Няколко невинни въпроса в няколко забутани селца, които никой не можеше да свърже с мен — или поне така си мислех. Някому било ли е предлагано да постъпи в армията? Произвеждаха ли се по-продаваеми оръжия? Нуждаеше ли се брудуонската армия от фалтански провизии? Такъв тип питания. Внимавах да не разговарям с такива, които можеха да бъдат част от брудуонската шпионска мрежа.

Тогава една късна вечер на вратата ми се почука и — Търговец или не — бях отведен във влажна дървена хижа. Трима мъже, служители на Повелителите на страха, ме разпитваха на смени. Каква е мисията ми? Кой е моят сюзерен? Смятам, че отговорите на тези въпроси вече им бяха известни, защото се отнасяха нежно по брудуонските стандарти. Когато не им казах, вързаха ръцете ми зад гърба. Отново ми задаваха въпроси и когато отговарях, правеха разни неща с ръцете ми. Не можех да видя какво правят; усещането ме побъркваше. Изглежда нямаше значение дали давам хубав отговор или просто мълвя нечленоразделна реч; те прогаряха или пробиваха, или притискаха ръцете ми и ме запитваха отново. За щастие не си спомням много. Просто болка. Не зная какво съм им казал.

Огънят проблесна в пещта, когато Хал постави нова цепеница на решетката.

— Свестих се в дървена кутия с три малки дупки за проветряване. Бях отведен на дълго пътешествие — вероятно три или четири седмици, загубих представа за времето — и бях пускан веднъж дневно, за да облекча нуждите си. Храна и вода ми даваха, колкото да не умра. Хленчех от болка от спазмите в ръцете и краката. Беше по-лошо от бой с пръчки. Мисля, че се опитваха да ме пречупят, подготвяха ме за онова, което предстоеше.

Зная, че прекарах последните два дни от пътуването си по море. Нямах представа къде ме отвеждат. Но когато най-накрая бях освободен от тесния затвор, се намерих на остров Андратан.

Тишината около тях се задълбочи при изричането на това име, като че бе призована черна магия. Падащият навън сняг задушаваше всеки потенциален звук, вътре четиримата стояха абсолютно неподвижни. Име на власт, име на страх. Андратан.

Андратан? Лийт невярващо поклати глава. Андратан бе легендарният островен дом на Рушителя, леговището на древния Враг на Фалта, Жестокият, опитомителят на синия огън. От Андратан той щеше да се появи като тлъст черен паяк, който да впримчи безгрижните, мързеливите, непокорните — и да се храни с душите им… Не, това бяха просто приказки, които трябваше да бъдат повтаряни в тъмното, великолепен ужас, който да бъде оценен по достойнство, докато семействата седяха на сигурно място край огъня.

Но беше ли Рушителят действително просто приказка? Лийт се опита да си припомни ученията на хауфута. В Домаз Скреуд , Свитъкът на гибелта, бе записано, че Рушителят бил назован Каннуор при раждането си, един от Първородните, роден в зората на историята. Като всички Първородни, Каннуор бил отгледан в града Дона Михст, прекрасният град в Долината на младостта. Подобно тям, на Каннуор било предоставено проникновено знание и контакт с Най-възвишения, който дал на Първородните Огъня на живота, с което ги отделил от животните, за да Му служат. Подобно тям, дарът на Каннуор и съдбата му били да не умре, но да бъде преобразен, да изчезне от Долината на младостта, за да се присъедини към Най-възвишения. Но за разлика от останалите Първородни, Каннуор отрекъл дара, търсейки вместо това безсмъртие на земята и контрол над собствената си съдба. Използвал знанията си относно Пътя на огъня — Фуирфад — за себичните си интереси. В крайна сметка плановете му довели до разцепване сред Първородните, бунтове срещу Най-възвишения и кръвопролития пред Фонтанния камък в центъра на Дона Михст.