Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Тя коленичи върху килимчето. Въпреки че от реката я делеше дълъг, прашен път, не искаше да тръгне, преди да е сигурна, че Дара е потънал в сън. Обикновено не отнемаше дълго. Забележката за прелитане над реката не беше първият път, в който бе споменавал, че магиите го изтощават. Нахри подозираше, че това бе труд като всеки друг.

Прегледа запасите си. Не бяха кой знае колко. Освен дрехите на гърба си и торбата, която бе направила от останките от абаята си, имаше мех с вода и тенекиена кутия с манна — застояли на вкус сухари, които Дара й беше дал и които лягаха в корема й като буца. Водата и манната щяха да я нахранят, но нямаше да й осигурят покрив над главата.

Няма значение. Може би втори път няма да ми се удаде подобна възможност. Отблъсквайки съмненията, тя стегна здраво торбата и завърза наново кърпата около главата си. След това събра подпалки и се промъкна обратно в храма.

Последва миризмата на пушек, докато не откри Дара. Както обикновено, той беше наклал малък огън, оставяйки го да гори до него, докато спеше. Макар никога да не го беше питала защо (очевидно не беше заради топлината в тези горещи пустинни дни), присъствието на пламъците като че ли му действаше успокояващо.

Беше потънал в сън в сянката на една рушаща се арка. За първи път, откакто се бяха срещнали, беше свалил робата си и я бе подложил под главата си като възглавница. Под нея носеше туника без ръкави с цвят на неузрели маслини и широк панталон с цвят на кост. Камата му беше затъкната в широк черен колан, препасан плътно около кръста му, а лъкът, колчанът със стрели и ятаганът лежаха между тялото му и стената. Дясната му ръка почиваше върху оръжията. Погледът на Нахри се задържа върху гърдите му, които се повдигаха и спускаха в съня му. Нещо се раздвижи ниско в корема й.

Тя не му обърна внимание и пъхна подпалките в огъня. Той лумна и на по-силната светлина Нахри забеляза черните татуировки, които покриваха ръцете му — причудливи геометрични фигури, сякаш някой калиграф се беше развихрил върху кожата му. Най-големият знак беше фина, подобна на стълба рисунка, със стотици грижливо изрисувани, неподдържани от нищо пречки, която тръгваше от лявата му длан, извиваше се нагоре по ръката му и изчезваше под туниката му.

А аз мислех, че татуировката на лицето му е странна…

Докато погледът й проследяваше линиите, пламъците огряха още нещо.

Пръстена му.

Нахри застина; изумрудът примига на светлината на огъня, сякаш я поздравяваше. Изкушаваше я. Лявата му ръка почиваше леко върху стомаха му. Нахри се взираше в пръстена, запленена. Със сигурност струваше цяло състояние, а дори не изглеждаше, сякаш пасва плътно около пръста му. Бих могла да го взема — осъзна тя. — Вземала съм бижута от хора дори когато са били будни.

Съчките станаха неприятно горещи в ръката й, огънят дойде опасно близо. Не. Не си струваше риска. Докато си тръгваше, хвърли един последен поглед към Дара. Трудно й бе да не почувства моментно съжаление; знаеше, че той е най-добрата й възможност да научи за произхода си, за семейството и способностите си. За… ами всичко. Ала това не си струваше свободата й.

Върна се в театъра и пусна съчките върху килимчето. Годините в гробницата и една седмица във въздуха на пустинята бяха изсмукали и последната капчица влага от старата вълна. Тя лумна в пламъци, сякаш бе напоена с масло. Нахри се закашля, махайки с ръце, за да пропъди пушека от лицето си. Докато Дара се събуди, от килимчето щеше да е останала единствено пепел. Щеше да е принуден да я преследва пеша, а тя щеше да има половин ден преднина.

— Само да стигна до реката — прошепна си.

Грабна торбата и пое по стълбите, които извеждаха от театъра.

Торбата й беше обидно лека, физическо напомняне за това в колко бедствено положение се намира. Аз ще бъда нищо. Хората ще ми се смеят, когато кажа, че мога да лекувам. Готовността на Якуб да си партнира с нея бе нещо рядко, а дори това се бе случило едва след като Нахри си беше създала име като лечителка, репутация, чието изграждане й бе отнело години.

Нямаше да е нужно да се тревожи за това, ако притежаваше пръстена. Би могла да го продаде и да си наеме някое местенце, за да не е принудена да спи на улицата. Да купи лекарства, които да използва в работата си, материали, с които да прави амулети. Забави крачка, още преди да бе изкачила и половината стъпала. Бива ме да крада. Открадвала съм много по-трудни неща. А Дара спеше като труп; не се бе събудил дори когато Хайзур само дето не беше кацнал върху него.