Джим Батчер - Фурията на курсора

Светлината се мяташе от една страна на друга, смъртоносна, точна, и канимите нямаше къде да се скрият. Десетки умираха с всеки тежък удар на сърцето на Тави — и изведнъж хода на битката започна да се променя. Процепите в облаците се разшириха, слънчевите лъчи станаха повече и на Тави му се стори, че вижда сянката на човек високо във въздуха, в центъра на чистия участък от небето.

И когато от шока атаката на канимите спря, Тави отново видя Сари, не по-далеч от двадесет фута. Шаманът погледна за кратко нагоре, след което се обърна, за да види как армията му загива, изгаряйки пред очите му.

Той се обърна с откровен ужас на лицето си, тъй като решителната му атака се беше превърнала в безнадеждно поражение. В паниката си рейдърите, за да спасят живота си, тъпчеха своите събратя и се хвърляха от моста в опит да избегнат тази ужасна, неочаквана алеранска магия. Онези, които бяха по-близо до следващата стена, успяха да я преодолеят навреме.

Останалите загинаха. Загинаха в огъня, в обятията на другарите си или от зъбите на гладните морски чудовища в реката под моста. Умираха със стотици, с хиляди.

След броени секунди само канимите, които бяха най-близо до защитната стена на алеранците и следователно твърде близо до хората, за да бъдат мишена, бяха останали живи. Онези, които се опитаха да избягат, бяха разрязани от смъртоносния лъч на Антилар Максимус. Останалите, основно шамани, изпаднаха в още по-голяма ярост, породена от отчаянието и осъзнаването за неизбежната смърт.

Тави уверено избягна неистовия замах на тояга и когато погледна към Сари, видя как канимът обръща поглед от него към небето над главата си.

Очите на Сари бяха изцъклени, изгарящи от ярост и лудост, а после той неочаквано зави, извивайки тялото си в дъга, точно както го беше направил предишния ден.

Сари беше разбрал, че животът му е приключил, и Тави знаеше, че Сари има достатъчно време, за да призове мълнията още веднъж — а Тави беше заобиколен от своите събратя алеранци. Този взрив означаваше, че всички около него ще загинат, точно както всички онези в палатката на капитан Сирил, която беше поразена от мълнията на Сари.

Кървавият камък на лейди Антилус беше в Красус, така че Тави избра единствената достъпна за него възможност.

Той се втурна напред от стената и се хвърли към Сари.

Отново силата пропука във въздуха. Отново светлина проблясваше по тялото на шамана. И отново алени мълнии се заизвиваха през облаците около единственото парче ясно синьо небе, открито от Красус.

И отново ослепително бяла светлина и гръмовен тътен се стовари от небето върху Тави.

И отново нищо не се случи.

Парчета нажежен камък се разхвърчаха от моста. Шаман, случайно оказал се твърде близо, беше овъглен до парче месо. Но Тави дори не се забави. Той преодоля останалото разстояние с един скок и вдигна меча си за удар.

Сари замръзна за момент, вперил поглед в Тави с широко отворени от шока очи. После закъсняло се размърда в опит да се защити с тоягата.

Но преди да успее да я вдигне, Тави заби меча си в гърлото му. За един миг той срещна уплашения поглед на канима, след което завъртя острието и го измъкна, оставяйки шамана с широко разкъсано гърло.

Кръвта бързо покри алената броня на Сари и той вяло се отпусна на моста, за да умре със застинало в изненада лице. Шаманите нададоха пронизителен вопъл на ужас, когато техният господар падна.

— Бойни врани! — изкрещя Тави и посочи с меча си напред. — Избийте ги!

Бойните врани с рев се нахвърлиха на канимите.

И миг по-късно битката при Елинарх приключи.

Макс хукна към Тави веднага след като последният шаман беше убит. Не пощадиха нито един от обезумелите каними, никой всъщност и не помоли за това. Впрочем, Тави не мислеше, че това щеше да им помогне по някакъв начин. Изобщо не беше сигурен, че ще успее да удържи легионерите си след всички претърпени загуби.

— Калдерон — настойчиво се обърна към него Макс. — Той се опита да те изпържи. Отново.

Макс беше целият потен от усилията, необходими за управлението на фуриите, и изглеждаше доста пребледнял.

— Как, враните да го вземат, успя да оцелееш?

Тави посегна към пояса си и извади канимския нож, който бяха взели по време на сраженията с групите рейдъри в деня преди битката. Той показа черепообразната дръжка.

Кървав камък влажно блестеше в едното око. Течна, червена кръв капеше от окото и се стичаше по дръжката.

— Имахме още един камък, помниш ли?