Джим Батчер - Фурията на курсора

Първи алерански повярва.

Рейдърите на канимите не бяха уверени.

В този момент, на моста, пред ужасяващите мечове на синовете на Антилус, пред смазващата сила на рицарите на земята, пред почернялото знаме на Първи алерански и безразсъдния, неистов порив на Бойните врани, тези два факта бяха определящи.

Беше толкова просто, колкото беше.

Съпротивата на канимите не просто се разклати, тя изведнъж изчезна, когато паниката ги погълна.

Макс и Красус засилиха атаката и Тави поведе Бойните врани след тях. На стената зад тях прозвучаха тръби. Валиар Маркус видя, че канимите са разбити и останалите сили на отслабения легион се втурнаха напред, за да може с помощта на техните сили и напор задачата да се изпълни.

Задачата беше да се измине повече от петстотин ярда нагоре към защитниците на най-високата точка на моста, която освен това не беше изградена, за да възпира атаки от алеранска страна.

Без бойници, единствената защита, която предоставяше на канимите, беше просто забавяне на самите нападатели от стените и сравнително тесните проходи в тях.

Но тези проходи забавяха и канимите, които сега се опитваха да отстъпят. Легионерите бяха по-бавни от враговете си, но успяха да ги притиснат до стената, когато тесният проход като гърло на бутилка задържа канимите от северната й страна.

Тави едва успяваше да се справи със задачата да задържи бойната формация с рицарите в центъра й, когато канимите започнаха да падат пред жадните за отмъщение алеранци. Канимите виеха, легионът напредваше.

Тави се стараеше да запази редиците равни, за да изваждат ранените преди да бъдат стъпкани. Отчаяните каними се хвърляха към импровизираните стени и скачаха над тях, по-готови да паднат от високо, отколкото да се изправят пред безмилостно напредващия Първи алерански. Някои дори скачаха от моста. Това беше дълго, опасно падане от най-високата точка на моста.

Опасните, доколкото е възможно, чакащи акули бяха много по-сериозна заплаха — след два дни постоянна миризма на кръв във водата и сравнително малкото количество храна, те бяха гладни. Никой от падналите в реката не се показа жив.

Тави беше първият легионер, който се изкачи на бойниците на стената в средата на моста. Ерен беше до него и от гърлата на алеранците изригна рев, когато знамето с черния орел-врана се появи на стената.

Тави гледаше как Макс и неговите рицари се гмурнаха в дупката в стената, за да се уверят, че канимите са достатъчно благоразумни, за да продължат отстъплението си. Те бяха преследвани от много развълнувани Бойни врани, които трябваше да задържат отбраната, но в разгара на битката прекалено се бяха увлекли.

Макс, Красус и рицарите на земята се разбраха да нанесат съкрушителен удар по бягащите каними от различни посоки, а след това легионерите да довършат страшната касапница, започната от рицарите.

Тави нямаше представа дали Макс е наясно колко далеч зад пределите на стената се е разгърнала всъщност атаката и даде знак на тръбача на Бойните врани да свири отбой.

Гръмкият призив се понесе по склона към далечния край на моста и когато го чу, Макс се огледа и дори от разстояние стотина ярда Тави видя изражението на ужас по лицето на Макс, когато осъзна колко напред е отишъл.

Стоящата до Тави Кайтай въздъхна и завъртя очи.

— Алеранци.

По заповед на Макс рицарите и легионерите спряха и започнаха организирано да се оттеглят към стената в центъра на моста.

Тави се огледа през рамо, после се обърна и започна да се спуска към моста, като крещеше заповеди.

— Докарайте инженерите! Рицарите Аери до стената! Бойни врани, след мен!

Ерен го следваше по петите.

— Ъ-ъ, сър? Не трябва ли да се подготвим, за да, ъ-ъ, ами вие знаете. Да се защитим от контраатака?

— Точно това правим — отговори Тави. Той мина през прохода в стената и се озова на повърхността на моста. Погледна надолу по склона на Елинарх към мястото, където канимите вече се бяха изтеглили зад следващата отбранителна стена.

— Шулц! Доведи ги!

— Така е — каза Ерен. В гласа му отчетливо звучеше нервност. — Просто е много обидно, че инженерите са си направили труда да ни построят толкова хубава стена, а ние сме застанали тук, пред нея. Изобщо не я използваме. Просто се притеснявам, че това може да нарани чувствата им.

— На рицарите им трябва пространство на стените, а инженерите не могат да си позволят да бъдат прекъснати от атака. Трябва да им предоставим възможно най-много място — каза Тави.