Джим Батчер - Летният рицар

— Хлапаци — изръмжах аз, вдигайки отново щита. — Изпращат срещу мен хлапаци. По дяволите.

А после нещо накара косата на тила ми да се опита да ме повдигне над земята. В момента, в който хлапето с автомата започна да стреля отново, аз хвърлих поглед през рамо.

Възрастната дама с пазарската количка се беше спряла на около петнайсет фута зад гърба ми. Сега видях, че тя не е толкова възрастна, колкото ми се беше сторило в началото. Забелязах блясъка в студените й тъмни очи под слоя състаряващ грим. Ръцете й бяха млади и гладки. Тя измъкна от пазарската количка пушка със скъсена цев, която насочи към мен.

Куршумите от автомата заблъскаха по щита ми и на мен не ми оставаше друг избор, освен да го задържа на мястото му. При всеки опит да използвам някаква магия срещу третия нападател щях да изгубя концентрация, а заедно с нея и щита, и колкото и неопитен да беше стрелецът в пикапа, при количеството олово, с което ме засипваше, рано или късно, щеше да ме уцели.

От друга страна, ако маскираният убиец получеше възможност да стреля по мен с рязаната си пушка от пет ярда разстояние, нямаше да има нужда да ме карат в болница. Щях да съм направо за моргата.

Куршумите плющяха по щита ми и аз не можех да направя нищо, освен да наблюдавам как третият нападател насочва рязаната си пушка към мен. Бях прецакан, а вероятно — и Били заедно с мен.

Били се раздвижи. Вече се беше отървал от тениската си и беше изложил на показ мускулите си — плоски, твърди мускули на атлет, а не грижливо изваян релеф на културист. Той хукна към жената с пушката, в движение смъквайки клина си. Под него беше гол.

Усетих изблика на магията, която използваше Били — рязка, прецизна, целенасочена. Нямаше и следа от ритуал в това, което той правеше, никакво бавно натрупване на енергия, с цел да я освободи накуп. Докато се движеше, очертанията му се размиха и в следващия момент Били Голия беше изчезнал, а в нападателката се блъсна Били Вълка — покрит с тъмна козина звяр с размерите на немски дог. Зъбите му разсякоха ръката, стиснала ложата на пушката.

Жената изкрещя, рязко отдръпна ръката си назад — по пръстите й имаше алена кръв — и замахна към Били, използвайки пушката като тояга. Той се изви, поемайки удара с раменете си, от устата му се изтръгна ръмжене. Стрелна се към другата й ръка толкова бързо, че едва успях да го видя, и пушката падна на земята.

Жената изпищя и дръпна ръката си назад.

Тя не беше човек.

Ръцете й се разтеглиха, удължиха се, същото се случи с челюстта и раменете й. От пръстите й израснаха грозни закривени нокти и тя перна с тях Били по челюстта, изтръгвайки от него болезнено скимтене, примесено с ръмжене. Той се превъртя встрани, скочи на крака и се опита да заобиколи тварта, принуждавайки я да застане с гръб към мен.

Автоматът на стрелеца от пикапа отново изтрака, изпразнил пълнителя си. Свалих щита си, хукнах напред и се хвърлих към пушката. Сграбчих я, скочих на крака и извиках:

— Били, махай се от там!

Вълкът се метна встрани и жената се завъртя, оказвайки се лице в лице срещу мен. Чертите на лицето й бяха ужасяващо изкривени, от устата й стърчаха подобни на бивници зъби, от които се стичаха лиги.

Насочих пушката към корема й и натиснах спусъка.

Оръжието изрева и подскочи, блъскайки ме здравата в рамото. „Десети калибър — помислих си — или може би бренеке.“ Жената се преви, изпищя и падна назад. Ала не остана дълго на земята. Почти веднага скочи отново на крака; остатъците от роклята й бяха опръскани с кръв, в лицето й вече нямаше нищо човешко. Тя спринтира покрай мен в посока на пикапа и се метна в каросерията му. Стрелецът издърпа там и съдружника си и шофьорът рязко запали двигателя. Пикапът забуксува за момент в тревата, разравяйки я, после, друсайки се, излезе на заден ход на пътя и бързо се отдалечи.

Погледах малко след него, дишайки тежко. После пуснах пушката, осъзнавайки, че продължавам да стискам в лявата си ръка последната жаба, която бях вдигнал. Начинът, по който тя се гърчеше, подсказваше, че съм бил на път да я смачкам, така че внимателно отслабих натиска, без да я изпускам.

Обърнах се към Били и го погледнах. Вълкът отиде при изоставения си клин, последва кратко проблясване и той отново се превърна в гол младеж. Имаше два дълги разреза върху лицето си, успоредно на челюстта. Към врата му се спускаше тънка струйка кръв. Движенията му бяха малко сковани, но това беше единствената индикация, че изпитва болка.