Джим Батчер - Фурията на капитана

Първият лорд вдигна сивите си вежди и го погледна. Тави си отбеляза, че очите им сега са на едно ниво.

Очите на Гай за миг светнаха в опасна веселост.

— Засега не мога да ти кажа — той хвърли поглед към безпорядъка, породен от изявленията на Арнос. — Задачата, която ти поставям, е незавидна. Ще се справиш ли?

Тави хвърли поглед към царството на раздора, развихрило се около сенатора, и присви очи. Прекалено добре знаеше колко скъпо ще трябва да платят легионерите за грешките, допуснати от техните водачи, дори и да са сравнително малки и непреднамерени.

Това, което Арнос предлагаше, не беше далеч от безумието. А страданията, на които действията му можеха да изложат мирните жители в окупираната територия, младият капитан дори в кошмарите си не беше сънувал. Трябваше да се направи нещо.

— Да, сър — тихо каза Тави. — Ще се справя.

— Е — промърмори Амара, обръщайки се към Първия лорд, когато напуснаха командната сграда. — Можеше да мине и по-добре.

— Всъщност — каза Гай — всичко мина според очакванията.

Той крачеше енергично към квадратната площадка, обикновено използвана от рицарите Аери за излитания и кацания. Тази част от лагера винаги се поддържаше чиста и подредена, за да се сведе до минимум количеството боклуци и отломки, които могат да бъдат вдигнати от въздушния поток.

Амара ускори крачка, за да поддържа темпото на много по-високия от нея Първи лорд.

— Надявах се, че младият капитан ще може да се контролира.

— Той дори се престара — раздразнено отговори Гай. — Фуриите са ми свидетели, някой трябва да свали егото на Арнос до приемливо ниво, но тази задача не е за Сципио. Имам нужда от него там, където е сега.

Амара поклати глава.

— Вчера прекарах известно време в местни питейни заведения, за да събера информация.

— Амара, сега си тук като мое аташе, а не като разузнавач — упрекна я Гай.

— Навик, сър — отговори Амара. — Неговите хора свято вярват, че в отпечатъците на ботушите му започва да никне свежа трева, а цветята цъфтят там, където плюе. Те никога няма да искат уволнението му.

Гай замислено изсумтя.

— Сериозно? Толкова високо ли го ценят?

— Вчера станах свидетелка на три сбивания между легионерите от Сенатската гвардия и Първи алерански. Причината за всяко от тях бяха изказвания срещу Сципио.

— Е, и как са хората му?

— И трите пъти бяха на висота — Амара поклати глава. — Те държат един на друг, сър.

— След две години тук без никаква подкрепа, оставени сами на себе си — промърмори Гай. — Исках да им изпратя подкрепления, но напрежението във всички области е прекалено високо. Особено на Защитната стена.

Амара се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой.

— И това предпазва Сципио от всичко останало, което се случва в Империята.

Гай рязко я погледна.

Амара сви рамене.

— Има слухове, сър.

— Слухове — каза Гай.

— За Сципио. За това кой може да е баща му — Амара си пое дълбоко дъх. — Казват, че той има поразителна прилика с принцепс Септимус, сър. И казват също, че човек на име Арарис, който може би е самият Арарис Валериан, е негов личен сингулар.

— Слухове, графиньо — каза Гай.

— И аз така си мислех — отговори тя. — Докато не видях лицето на капитан Майлс, когато Т… когато Сципио влезе вътре — тя погледна Първия лорд. — Сякаш видя призрак.

Гласът на Гай стана малко по-твърд.

— Слухове, графиньо.

— Слухове, които вие по-скоро бихте раздули — тихо прошепна тя. — Ето защо организирахте Съвета тук, вместо да извикате всички обратно в столицата. Тук, където е заобиколен от своите хора, където е уверен в себе си, особено в своя екип, и където никой от призованите от вас не може да има власт над него, и тук можете да наблюдавате ситуацията. Вие ги подготвяте да го приемат като някой по-голям.

Първият лорд я погледна и ъглите на устата му потрепнаха, въпреки че гласът му остана твърд.

— Вече знам, че сте умна, графиньо. Няма нужда да ми го доказвате. Счита се за добър тон да мълчим за подобни неща.

Амара сдържа усмивката си и ниско сведе глава.

— Разбира се, сър. Ще го имам предвид.

Гай погледна през рамо към командната сграда.

— Те наистина ли мислят така за него?

— Те го обичат — каза тя.

Гай пристъпи към старателно изметените камъни на летателната площадка.

— Знаеш ли, точно същото беше и със Септимус — тихо каза той.

Амара мълчаливо слушаше, свела глава настрани.

— Той имаше същите качества. Хората го обожаваха. Той им даде… — Гай поклати глава. — Нещо. Което ги караше да почувстват, че могат да направят повече от всякога. Което ги въодушевяваше. Правеше ги по-значими. Той им даде…