Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Почакай… защо отиваме там?

Бяха стигнали до онази част от брега, където гранитни колони, осеяни с дупки, се протягаха към океана като дълги пръсти. Вълните връхлитаха откъм океана и се разбиваха в скалите, превръщайки се в сребристобяла пяна. Тай бръкна в пакетчето с чипс и ръката му докосна тази на Кит.

— Защото се нуждаем от помощ, ако искаме да направим черна магия. Не можем да я направим сами.

— Моля те, кажи ми, че няма да ни е нужна армия от мъртъвци. Мразя армиите от мъртъвци.

— Не е армия от мъртъвци. А Хипатия Векс.

Кит едва не изпусна пакета с чипс.

— Хипатия Векс? Магьосницата от Лондон?

— Аха. Недей да губиш нишката, Уотсън.

— Не губя нишката — изтъкна Кит. — Откъде да предположа, че си се свързал с нея? Не мислех, че ни харесва особено.

— Има ли значение?

— Е, прав си. — Кит спря и около гуменките му се вдигна пясък. — Стигнахме.

Тъмният отвор в скалата зейна пред тях. Тай също спря и бръкна в джоба на суитшърта си.

— Имам нещо за теб.

Кит нави пакетчето от чипс и го напъха зад една скала.

— Така ли?

Тай извади малък бял камък с размерите на топка за голф, върху който беше изваяна руна.

— Рунически камък за магическа светлина. Всички ловци на сенки имат такъв.

Улови непринудено ръката на Кит и сложи камъка в шепата му. Горещ трепет премина в стомаха на Кит, изненадвайки го. Никога не беше изпитвал нещо такова.

— Благодаря. Как се задейства?

— Сключи пръсти около него и си помисли за светлина. Представи си щракването на електрически ключ. Така Джулиън го обясни на мен. Хайде… ще ти покажа.

Кит стискаше неловко камъка, докато двамата поемаха по пътеката, отвеждаща до входа на пещерата. Не бяха направили и няколко стъпки във вътрешността й, когато мракът ги обгърна като кадифе, приглушавайки звука на вълните отвън. Кит едва различаваше Тай, сянката на сянка до него.

Като щракването на електрически ключ , помисли си и сключи пръсти около руническия камък.

Той потръпна лекичко в ръката му и от шепата му се разля светлина, огрявайки познатия каменен коридор. Беше съвсем същият като преди, с груби стени и лъкатушещ, и напомняше на Кит за подземните тунели в първия филм за Индиана Джоунс.

Поне този път знаеха къде отиват. Последваха извивката му и се озоваха в огромна каменна зала. Стените бяха от гранит, набраздени с черни линии, които показваха къде се бяха напукали много отдавна. Долавяше се сладникава миризма, вероятно димът, издигащ се от свещите върху дървената маса в средата на помещението. Закачулена фигура в черни одежди и с лице, потънало в сянка, седеше там, където седеше Зара последния път, когато бяха тук.

— Хипатия? — повика Тай, пристъпвайки напред.

Фигурата вдигна пръст, за да го накара да замълчи. И Кит, и Тай се поколебаха, когато две облечени в ръкавици ръце се вдигнаха, за да отметнат качулката.

Тай прокара език по пресъхналите си устни.

— Ти… не си Хипатия. — Обърна се към Кит. — Това не е тя.

— Не — съгласи се Кит. — На мен ми прилича на зелен тип с рога.

— Не съм Хипатия, но тя ме изпрати — каза магьосникът. — Срещали сме се и преди ние тримата. На Пазара на сенките в Лондон.

Кит си спомни бързо движещи се зелени ръце. Трябва да отбележа обаче, че никога не съм очаквал един ден да имам удоволствието да се запозная с Изгубения Херондейл.

— Шейд — каза.

Магьосникът изглеждаше развеселен.

— Не е истинското ми име, но ще свърши работа.

Тай поклати глава.

— Искам да работя с Хипатия. Не с теб.

Шейд се облегна в стола.

— Повечето магьосници отказват дори да припарят до черни магии — каза тихичко. — Хипатия с нищо не е различна, всъщност тя е по-умна от повечето. Иска един ден да ръководи Пазара на сенките и с нищо няма да изложи на опасност шансовете си за това.

Изражението на Тай сякаш се пръсна на парченца, като напуканото лице на статуя.

— Не съм споменавал нищо за черна магия…

— Близначката ти току-що умря, а ти се обръщаш към магьосница с отчаяна молба. Не е нужен гений, за да се досети какво искаш.

Кит сложи ръка върху рамото на Тай.

— Не е нужно да оставаме. Бихме могли просто да си тръгнем.

— Не — каза Шейд. — Първо ме изслушайте, малки ловци на сенки, ако искате помощта ми. Скръбта кара хората да изгубят ума си. Ти търсиш начин да сложиш край.

— Да — отвърна Тай. — Искам да върна сестра си обратно.

Ще върна сестра си обратно.

Тъмните очи на Шейд бяха като кремък.

— Искаш да върнеш мъртвите към живот. Знаеш ли колко много хора искат да сторят същото? Не е добър план. Съветвам те да се откажеш от него. Бих могъл обаче да ти помогна с нещо друго. Някога искал ли си да можеш да движиш предмети със силата на ума си?